Те се познаваха. Живееха на една улица. Всеки ден вървяха заедно по един и същи път. Тя беше луда по него. Обичаше го така, както никой никога не бе обичал. За нея той бе цел в живота, възхищаваше му се, даваше живота си за него. Беше всичко, което големите й кафяви тъжни очи виждаха.
Една вечер научи, че е заминал. Разбрала, че няма да го има цяла година. Плака, плака, гледаше снимката, която имаше и продължаваше да плаче. От време на време разбираше нещо за него и се радваше. Надяваше се, че той е добре и е щастлив. Минаха се няколко седмици без никакви вести. Беше се отказала да живее. Не ядеше, не спеше. Само плачеше. Искаше той да се върне повече от всичко. Всяка сутрин се събуждаше с мисълта, че ще го види.
И той се върна след няколко месеца. Когато го видя, беше по-щастлива от всякога. На другия ден животът й се преобърна. Тя разбра, че той никога няма да бъде с нея. В този миг всичко, в което вярваше, всичко, за което живееше изчезна, изпари се. Усети най-силната болка и сърцет ...