Водите на бялото езеро се оглеждаха в небето. Птиците наоколо си чуруликаха безгрижни песни. Всичко разцъфваше. Всяка тревичка наоколо ухаеше на живот. Водата беше кристално чиста. Малки рибки плуваха в нея. Песъчинките полепваха по голото тяло на момичето, което изглежда чакаше някого. Бедрата й се полюшваха нежно от лекия ветрец, който сякаш целуваше с допира си водата. Слънцето вече залязваше. Аз седях и наблюдавах отстрани момичето, загледано в хоризонта на небето. Очите й плуваха нанякъде в нечие, може би по-дълбоко езеро. Грабнах четката си и започнах да рисувам извивките й. Мократа й кожа проблясваше на все още силната слънчева светлина, която вече по-слабо топлеше. Някаква жаба изкряка в краката ми. Момичето погледна в посоката, където се намирах, но така и не забеляза присъствието ми. Вместо това продължаваше спокойно да се взира в нищото без дори да извръща поглед назад, към тъмните дървета. Ръката й едва забележимо докосваше вътрешната част на бедрата й. Вятърът нежно галеше ...