Скучно е тук сам на сцената. Виждате ли ме? Струва ми се, че тези прожектори, осветяващи тъй пъстроцветно всичко, не са способни да ме уловят... и ме заобикалят цветовете на могъщите им лампи. И не ме виждате, нали, не ме виждате? Не, не е нужно да ме виждате. Тук, на сцената, аз стоя сам, нямам никого, с когото да играя роли, затова играя сам. И не е нужно да ме виждате, стига ми, ако гласът ще бъде доловен от ушните ви миди.
Театърът, дами и господа, присъстващи в залата, ви закрива очите. Аз съм тук сред многото цветове и вие чувате монолога на хумора, който тъй успешно ви говоря. И се смеете, и се радвате, на някои избликва сълзичка в крайчеца на окото и той я забърсва. Ще си каже „Колко е добър, такъв комик не съм виждал!”. Но театърът, дами и господа, е моето бягство. Стоейки тук пред вас, не мисля за това, че ще се прибера след някой час и никой няма да ме чака. Ще се прибера и няма да си пусна осветлението, защото в мрака мисля, че има някой там. Някой, който ще ме чуе, който и ...