Морска нощ

Луната, смирена и очарователна тъкмо изгряваше.

Морското крайбрежие копнееше за нейните ласки.

Вълните, развълнувани, се разбиваха яростно в ронливите скали.

Луната със своята безгранична, но скромна мощ, бе превърнала всичко в сребро.

Безбройните песъчинки от златни постепенно ставаха сребърни.

Морската вода блестеше неуморно.

Тя бе кристално чиста, кораловото дъно ясно се виждаше.

Коралите танцуваха, тъй като вятърът се бе разгневил.

Русалки плуваха към скалите, за да срешат сребърните си коси.

Те пееха и нежният им глас стигаше до тъмната страна на Луната.

Светещи медузи осветяваха водната площ.

Единствено те излъчваха синя като лазурит светлина.

Светлина по-силна и изящна от лунната бе тя.

Морската вода образуваше кристали с различна форма, големина и нюанс на синьото.

Светлината от луминесциращите медузи ги оцветяваха старателно.

От тях русалките правеха своите огърлици, които Луната и Слънцето зареждаха с енергия и нощно време блестяха безспирно със светлина, по-ярка от най-съвършеното светлинно изобретение, направено от човека.