МОСТЪТ НА ПРОКЪЛНАТАТА
„... Ниското есенно слънце, прилично повече на ярка луна, бавно се скри зад армията от черни облаци, които сега бързо и смело завладяваха студеното поле на небето. Във въздуха се разнесе онзи аромат на овлажнен прахоляк приятен мирис на дъжд. Тревите в полето бавно започнаха да се накланят ту на едната, ту на другата страна, докато вятърът важно-важно се носеше между тях. Хладината от утрото се пренесе и в тези късни, следобедни часове превалящи по-скоро към нощта. И не след дълго едри капки започнаха да се нижат от недрата на облаците. Добрил притисна още по-плътно до себе си котето, което криеше в пазвата си и усети топлината на черната му козинка, в тяхното село все още хората вярваха в тъмните сили, демони и вещици, затова прогонваха всяка черна котка, но той не се боеше от такива неща, не беше суеверен. Всъщност искаше да го подари на момичето от съседната улица. Тънкото яке веднага се напои с дъждовна вода и измокри младежа, висок, широкоплещест, с изразите ...