Mar 11, 2008, 3:07 PM
МотиF - 1
3 мин reading
Имам мотив да я ненавиждам. Дори да я мразя. Ако намеря сили може дори да я убия. Имам мотив. Не е като да нямам. Всеки път като я видя всичко в мен се преобръща, сърцето ми бие лудо, омразата покачва нивото си, а в гърлото ми засядат злъч и отрова. Не мога да я гледам. Не искам дори! Не мога така, просто не мога. Ако още веднъж се изпречи пред погледа ми, просто ще я гръмна. Не издържам, наистина. Не мога да проумея защо, по дяволите, я харесват. Лепят и се като мухи на мед. Ненаситна нахалница! Не че е виновна, предполагам, но другите нямат и по един обожател, изключая онзи, дето е обвързан в съпружеските окови, а тя… за каква се мисли тя?!? Чакай да преброя – Андрей, който я боготвори и върши цялата й работа, отнасяйки се с такова почитание към нея, сякаш е принцесата на офиса – един. Мисли си, че никой не забелязва обожанието в погледа му, ама жестоко се заблуждава. Захари, от фирмата за доставки, който нарочно идва всеки ден лично, при положение, че може да изпрати куриер. И то само и само да може да остане насаме с нея за няколко минути, ако тя реши да му ги отдели, или поне да я зърне… двама. Подиграват му се, открито, и пак не се усеща! Светослав, от компютърната фирма, който вечно намира какво да човърка по компютъра й, ще речеш, че само тя в целия офис работи с компютър! Да не говорим, че преравя по три пъти на ден личната й поща, с цел да елиминира всички евентуални съперници. Откъде знам ли? Всички за това шушукат. С този – трима. Емил от маркетинга, който замина на работа в чужбина по три пъти на ден й пише страстни имейли и по петнадесет пъти се обажда по скайпа да я чуе. Не му омръзна да се уговарят как ще се срещнат при следващото му завръщане в България. Ами да си беше стоял тук, при нея, да не се кахъри от разстояние - и без това от мисли по нея едва ли му остава време да работи там. Това пък го знам от Светослав – нали и преравя пощата и подслушва скайпа. Та с Емил – четирима. Да не говорим за всички останали случайни жертви, които, веднъж попаднали в зверските лапи на неустоимото й очарование, продължават да се връщат като зомбирани ден след ден, търсейки и най-незначителния повод да я зърнат и ставайки за посмешище на всички. Ами съпругът й! Най-очарователния, красив и добър мъж, ревностен почитател и пазител на омразната й личност. Ей за това я мразя най-много! Има съпругът–мечта! Обича я, боготвори я, не й изневерява, не пие, не пуши, готви, пере, пазарува, грижи се за децата и домакинството, търси съвета й за най-дребното нещо, печели луди пари… Ех, какъв мъж… Ех, с такъв мъж… Ох! Не! Тя просто не го заслужава! Ще се побъркам от завист! Мразя я! Не заслужава нито един от хилядите мъже, които попадат с неосъзната невинност в краката й. Не заслужава н-и-щ-о! Какъв по-добър мотив от ненавистта ми към нея? Ще я убия, казвам ви, ще я унищожа, ще я изтрия от лицето на земята, заличавайки с това последния спомен за нея в изстрадалите мъжки съзнания. Ще спася мъжката половина от човечеството от нечовешките мъки, на които са подложени в нейно присъствие! Ще ги избавя от инквизицията да мечтаят за нея в безсънните си нощи, ронейки сълзи, че не могат да я имат. Ще спечеля благодарността и признанието на всички жени по света! Ще направя с това ми деяние най-добрият осмомартенски подарък на цялата женска общност! Ще ми издигнат паметник или поне ще ме сложат на пиедестал. Ще се оттървем най-сетне от прелъстителката! Свобода за всички жени по света! От утре… да, от утре! Ще ида до най-близката аптека и ще си купя пустия МотиF. Писна ми да я гледам тая, как ми се хили съблазнително от огледалото. Какво си мисли, а? Да, гримът й е перфектен. Зъбите – бели, косата – безупречна. Бръчки… хм… не се виждат от самолет. Деколтето й скрива, пардон, открива точно толкова, колкото е необходимо. Полата зашеметяващо очертава женствено заобления й ханш. И това им харесва?!? Срамота! Позор! Проклятие! Хайде, стига толкова съм се оглеждала – отвън дочувам как Захари пак е дошъл уж с поредната доставка, а всъщност разпитва колегите ми къде съм. Андрей ме издирва под дърво и камък. И скайпа пак звъни, досада! По закона на всеобщата подлост и Светослав ще е сврян под бюрото, човъркайки някакъв кабел. Остава и мъжът ми да се обади… Абе тия хора нямат ли си друга работа?
© Мила Нежна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Как ще имат друга работа при тези МотиFи по аптеките
, поглеж все под бюрата в офисите почнат да стоят ония ми ти мъже
. То си е МотиF да се заврат там , де! Айде успех и да не вземеш да изкупиш всичкия МотиF, ей! -
Усмихна ме...А и тези мъже...заради тях..как ли не...
Баба ми казваше...ако видиш на мъжа
да се влачат червата по земята...кажи му,
че поясът му се е развързал...
Много хубаво разказваш, Мила и Нежна.
с много обич за теб, прекрасна -
Тъй... откъде да я карам? Отзад напред, че много обичам
Ели, навсякъде са, сестро. Като мравки Одеве сритах един - не мога да го изкарам изпод бюрото! Други пък не намират вратата да излязат, та се налага да ги придружавам. И все едни такива... като малоумни значи! Зеят, все едно жена не виждАли!
Танче, хич не се мразя Само понякога се критикувам тайничко. Не външно, а вътрешно. Щото изпростех, сестро, в-идиотих са, в-маниачих са, в-детиних са и... навсякъде съм В разход! Вместо да се впрегна, па да напиша нещо свестно - само простотии ми в главата... тц, тц, тц...
Доче, хич нищо не си заслужава! Цял живот от едната страна на барикадата, и чак след 35 години палачинката се обърна! Да видят те сега хубаво ли е...
Нели, мерси за похвалата изчервих се
Криси, дори и една усмивка да съм предизвикала, значи си е струвало
Румене... как ти се радвам! Само ако знаеш! Искрено! Да ти призная, е това сме ние, жените... от една дъвка МотиФ що писане изписах... То и аз не знам какво точно исках да кажа, но поне се надявам да сте се забавлявали докато сте чели П.П. Замисъла ми беше като пародия на рекламата, но се оказа, че при прозата няма раздел Пародии
Мери, а питаш ли мен, горкийка, разчетворена всеки ден...
И изобщо благодаря на всички, които се осмелиха да прочетат това... това... хм... брей... ами сега... добре де - произведение -
хахаха
Мила,къде са тия мъже бе,мацо?
И аз имам мотиф да те убия,никой не се върти около мен...
ама то сигурно,защото са при тебе!
-
БРАВООООООООООООО!!!!
ТИ СИ ВЪЛШЕБНИЦА!!!
ТА, ЗАЩО СЕ МРАЗИШ? -
Похвален МотиF!Ех, тези мъже...Струва ли си усилието?
Благодаря за усмивката! -
Самоиронията е похвална!
-
Хахахахаха, Миличка, страхотно ти се радвам, чародейке!!!!!!!!!!!!
Благодаря ти за смеха и те прегръщам!!!!! -
Разтроена съм - хем ми е смешно, хем ми се доплаква-поне пощата да бяха пощадили, хем "Абе тия хора нямат ли си друга работа?"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много добре те разбирам, Мила!!! Не е лесно!!!