Nov 21, 2011, 12:43 PM

Моята изгубена любов... 

  Prose » Others
944 0 1
1 min reading
Денят, в който се спря до мен, денят, в който целият свят се преобърна - този ден никога няма да забравя - видях в очите ти любовта. В този твой ярък, син поглед блестяха безброй звезди. Обикнах те на мига, но това по-късно го разбрах. Ти се спря до мен и ми прошепна - "Обичам те". Аз гледах и не вярвах, тръпнех, а сърцето ми биеше със скоростта на светлината. На това място, на тази улица, до тази стена, сред пухкавия сняг ти ми подари първата целувка. От този момент ти се превърна във въздуха, който дишам, във всяка капка вода, която пия, в храната, която ме кара да живея.
Всичко беше толкова отдавна, а за мен е вчера. Но теб те няма вече при мен. Лоши хора ни разделиха, счупиха сърцето ми и то се разпръсна на хиляди малки стъкълца - сега как да ги събера!? Звездите вече не ми се усмихват, както преди. Очите ти не мога да видя, да се вгледам в тях и да видя, че любов в тях гори, гори...
Времето минава, а любовта ми към теб не остарява. Всичко, що погледна, всяка малка снежинка ми напо ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??