Mar 12, 2010, 9:36 PM

Моята малка русалка-3 част 

  Prose » Novels
755 0 0
4 мин reading

-Аз... аз... съжалявам... - тя отново постави ръка на устата му.

-Почивай, не говори! - той кимна в знак на съгласие. Тя стана да приготви закуска. Справи се бързичко и тъкмо постави подноса на масичката до дивана, на вратата се позвъни.

         Лекарката бе висока, стройна, с елегантна походка и разкошна червена коса, привързана в стегната и дълга плитка. Ако не я виждаше пред себе си, Сандра би си помислила, че гледа “Плейбой” или някоя друга еротична програма. Престилката ù, бяла като сняг, едва стигаше до средата на стройните ù бедра, а горното копче едва придържаше плата по средата на огромните ù гърди, които се показваха до половината от деколтето .

-Здравейте, къде е пациентът?

-Моля, заповядайте.- Сандра посочи по посока на дивана. Очите на лекарката буквално светнаха при гледката на Алекс. Нещо като че ли прободе Сандра.

-Алекс Бег? Господи! Човек си мисли, че мечтите са химера! Здравейте, господин Бег.

-Мисля, че нямам честта да ви познавам.

-Така е, аз съм доктор Ливинг. Сега ми кажете как се чувствате?

   Сандра се отдалечи. Гледаше как лекарката преглежда госта ù. Не мислеше нищо. Просто наблюдаваше как тя го докосва, как разговаря с него, та те... флиртуваха! Не! Не можеше да гледа повече! Обърна се и си наля чаша вода. Изпи я на екс - така бе по-добре!... Лекарката смъкна завивката до кръста му и откри мускулестото му тяло. Започна да прослушва дробовете му.

„Ама какво ми става? Та той е само един непознат! Какво толкова се вълнувам? Може би си има семейство и деца... и вярна съпруга... Колкото и да е привлекателен, не може да мисля какво ли не ей така! Трябва да се дистанцирам!”

-Е, как е той? Ще се оправи ли? -лекарката смъкна слушалките от ушите си.

-Мисля, че скоро ще е на крака.

-Какво означава това?

-Господин Бег е прекарал лека форма на треска, а освен това има и леко сътресение. Не е необходимо да идва в болница сега, по-късно ще мине да го прегледат отново да няма усложнения. Засега трябва да лежи! Поне три дни не трябва да мърда от леглото! Ще ви напиша рецепта за лекарствата, които трябва да взема редовно. И... мила, грижете се добре за този жребец!

-Хей, мерете си приказките! Аз дори не го познавам! Той бе изхвърлен снощи от морето на моя плаж и бях длъжна да се погрижа за него... Колкото по-бързо се възстанови, толкова по-добре!

-Хайде, скъпа, не исках да те обидя! Но Александър Бег е прочут сред женската аудитория. Мислех, че се познавате, но явно съм грешила. Виж, ако не можеш да се справиш с него, обади ми се! И... не се обиждай, моля те, говоря ти като на приятелка- това е голям шанс! Най-сексапилният милиардер в света все пак лежи на твоя диван - не на моя. Ето ти рецептата и... успех! - последната дума я прошепна в ухото на Сандра, усмихна се, смигна ù и си тръгна . На вратата се спря и с усмивка на кокетка му пожела:

-Бързо оздравявай, драги! Чао. - и излезе. Сандра едва не затръшна вратата зад гърба ù. Слезе по трите широки стъпала и скръсти ръце. Погледна го с ярост.

-Виж... - започна той, но тя го прекъсна.

-Не, ти виж! Не съм те искала на моя залив, но така се стекоха обстоятелствата! Не искам и да зная кой си и не ме интересува! За мен ти си просто Алекс! Ще се погрижа за теб и ще направя всичко възможно по-скоро да оздравееш, за да можеш да си тръгнеш по-бързо оттук!

-Страх те е!

-Какво?

-Страх те е! Да  се влюбиш! Признай, че между нас прехвърчат искри! Но теб те е страх!

-Но... аз не те познавам! Ти... ти си... толкова... Господи! Яж си проклетата закуска! Отивам да взема лекарствата! И да не си мръднал от леглото! Не искам усложнения и неприятности! - тя изхвърча през вратата и той не успя да каже и думичка повече! Но това бе добър знак - тя го харесваше! Господи, каква жена! Алекс се огледа и се опомни! Какво правеше? И сам не можеше да разбере! Бе доволен, че е ядосал една невероятно красива жена, която не познаваше, а толкова много желаеше! За първи път някой така го привличаше! Не! НЕ може да я загуби - та той още не я бе спечелил! Обикновено жените сами го сваляха и той се поддаваше на чара им. Този път бе различно - тази жена го отблъскваше ... Защо ли?... Не изглеждаше чак толкова зле... Сигурно си имаше причина да се страхува. Трябва да уважи мнението ù. Да, точно така, щеше да се съобразява с всички обстоятелства! Не бе усетил кога бе поставил таблата със закуската отгоре си и се хранеше! Тази жена го бе завладяла изцяло! Спомни си – скоро имаше скандал с една нахална актриса, въобразила си, че детето, което носи, е от него! А той я виждаше за първи път! Та нали е богат и известен! Всички гледаха да го “оскубят” по някакъв начин! И всички се стремяха към парите му - не към самия него. Това го натъжаваше и го караше да се чувства някак си самотен. Всички го преследваха, а най-нежното създание на света го отблъскваше! И... въпреки нежеланието си, той продължаваше несъзнателно да яде закуската ù. След половин час сънят вече го надви.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Милена Карагьозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??