Dec 14, 2019, 5:06 PM

Мозайките на Плюшкин Част - 6 

  Prose » Novels
874 1 2
40 мин reading

ЧАСТ 6

 

- Това с полемиката е така. Но да си ти кажа честно Гражданино Мислител! 

- Кажи си Гражданино Философ!

- Въпреки компромисното ми съгласие към момента да си знаеш, че това твое сравнение по принцип е доста отвлечено като смисъл… Пък и не е много в темата на разговора…

- Е може в него да прозира известна относителност, ама чак да е несъотносимо към раздумката – защо?

- Защо ли!? Например - тази измислената от теб канава или панама за шиене, дето твърдиш, че върху нея се развиват събитията - тя какво е? 

- Как какво е? Нали вече ти казах, че това е образно сравнение. Или тя е ранината върху, която се развиват всичките ни житейски перипетии! 

- Казал ми бил! Само ми маркираш какво се случва от горе ?! Нищо като конкретно какво представлява самата тя. Я дай някаква по-така ясна логическа дефиниция за нея!

- Дефиниция ли!? За панама и канава! Я бе! 

- Ама чакай сега. Нали ей сегичка каза, че това е само някакво си асоциативно сравнение или аналогия. 

- Дааа..!

- Е какво дааа..! Нещо по конкретно за същността ? искам. Дори и да не е чак в толкова академично дефинативен порядък… 

- Какво искаш да ти дам?!

- Нещо дай! Да речем като твоя лична представа. Сравни я с нещо познато. Приближения някакви! Към то научен постулат!  Философска категория! Или дори математически модел.    

- Мии… според мен тя-панамата или канавата, както ти казах е мястото, което наричаме наше битие. И понеже подхвърляш, че може и по математически да се изяснявам – добре! Може би стереометрично тя представлява една почти безкрайна равнина…

- Безкрайна ли? 

- Да!

- И равнина?

- Да – равнина. Ти ако имаш една изпъната тъкан за бродиране която започва преди да си се родил, а когато си на осемдесет години не ? се вижда края - това според теб какво е? Не е ли самата безкрайност спрямо твоя живот!?

- Е – да! Има сходство с равнина! 

- Има си я – да! И според мен тя е някаква такавааа… 

- Казах ти да престанеш с тези неопределителни местоимения някаква, инаква, такава или онакава и т.н. Давай по-точно! 

- Точно точнооо… Как да е по-точно я… Ами тя е нещо, което е създадено да речем от полупрозрачна ефирност. Но е с две повърхнини. 

- Аха – повърхнини пък сега! Или още по-точно?

- Примерно казано Едната повърхност на тази равнина е отгоре, а другата е отдолу. 

- Ахааа! И какво имаме отгоре и какво отдолу?

- Ами какво имаме я!? 

- Така! Ха сега де Мислителю! Какво имаме? Кажи да те чуя! 

- Ами двете ? повърхности като структура са много подобни. Но пък като външен вид и предназначение все пак донякъде се различават една от друга.

- Много еднакви отгоре на надолу, но все пак различни отдолу на нагоре. Така ли?

- Нещо такова е положението – да!

- Страшно обяснение Мислителю – няма що!

- Е ти какво очакваш да ти кажа. Искаш да ти изрецитирам Риманова формула или за някой от теориите Карл Сейгън или на Нийл деГрас да ти говоря.    

- Може! Защо не! Те са умни мъже! 

- Може! Ама не мисля, че в момента ще са ми от полза.

- Добре Мислителю! Нещо като близнаци ли са тези две повърхнини на тази равнина – или?!

- Да! Благодаря ти Гражданино Философ за подсказката. Или по-точно казано не са обикновени близнаци, а едни плоски сиамски близнаци. С едно много плоско общо тяло и глава, но с две лица.

- Аха! Казваш просто и елементарно – отгоре и отдолу на една равнина, но с две лицеви повърхнини. От едната-лицевата страна на която има бродерия.

- Абсолютно.

- Добре! А може ли да се каже, че те са нещо подобно на полупрозрачна банкнота изрисувана и от двете страни.

- Може и така да се каже. Това може и да по-добро сравнение от моето. Не се бях сещал за него. Благодаря Гражданино Философ. 

- Моляяя! Има защо! И нататък! 

- Ами нататъъък… Ако толкова държиш да оприличим или сравним тази равнина с купюр на банкнота сега ми хрумва, че мога да добавя, как едната ? повърхност е организирана по-материално от другата. 

- Как по-материално? 

- Ами така! Едната е по-близко до живия живот и материалните неща в него. За това и на нея са изрисувани повече неща от бита ни. Или нека условно я наречем, че тя е една Ези повърхност.

- А другата?! 

- А другатааа… Другата пак условно казано е невидимата която се намира отдолу на тази панама. Или тя е равнината, която е по-скоро духовна. 

- Духовна ли?

- Да! И нея най-често я наричаме Тура. А ако погледнем чисто в битово монетарен план върху нея в повечето случаи са изобразявани гербове на въпросният монетния двор, който ги изсича или изработва. А никак не рядко обликът е на нечие лице. В почти всички случаи - важна личност. В по-стари времена определено царска особа. А в днешни дни - обикновено има изрисуван виден човек, който обаче най-често вече е в Отвъдното. Но така или иначе определено се е наблягало не на фискалната стойност, а на духовното присъствие. 

- Ахаа… Условно казано материалното или фискалното Ези е самия Бит в живота. А пък другата повърхнина -  Турата е духовността ни приживе. 

- Точно така. Духовността, която за разлика от материалното е единствената човешка, човешка характеристика… Ама мааай… Характеристика не е най-точната дума в този случай! Ще помогнеш ли Философе…

- Да не би да имаш в предвид понятието категория?

- Абсолютно! Благодаря! Че значи духовността е онази човешка категория, имаща възможността да се преселва или пренася в Отвъдното! 

- Така ли?!  

- Да! Нещо като такова го виждам!  

- Ееее…! Ето видя ли Мислителю! 

- Какво?!

- Точно това или точно този ти начин на мислене ми звучи абсолютно абсурдно. 

- Е защо да е абсурдно?!

- Хубаво! Хайде като за приятел мога да бъда малко по-снизходителен. И всичко казано до тук да го приема, като твоя си лична измишльотина. При това в доста наивно емпиричен дух.  

- Добре! Съгласен! И на това съм доволен. Че даже съм и обнадежден! 

- За кое?

- Доволен съм как поне нещо от казаното от мен го приемаш.  

- А обнадежден - за какво?

- Че имам шанс на по-късен етап да ме разбереш. Сега мога ли да продължа?

- Разбира се Ваше Клошарско Величие. Ама много сте упорити това Величествата… 

- Така е! И така и трябва да е! В противен случай няма как нашите Височества да просветлим ординарния простосмъртник. Пък било то и той да е академично подготвен философ по образование като теб. Внимавай там има един с тротинетка! 

- Ехааа! Е на това вече му се казва клошарско високомерие! Я стига си си пърчил кралското самочувствие, ами дай нещо по-така по същество… 

- Че ако Гражданино Философ се върнем в същината на темата… То именно върху тази горната материално Ези повърхност е и нашият видимо обозрим житейски релеф от равнината на Живота. Върху която ние…

- Ама кои ние? – прекъсва ме Гражданина Философ.

- Как кои ние!? Ами ние, как кои ние!? – правя обобщителен жест с ръце аз. 

- Ааа… добре да си знам аз, че съм включен в схемата. Но Ваше Височество нали вече Ви казах, че не вярвам в това…

- Не караш ли много близо до банкета!? Казах ти, че има тротинетка. 

- Ахаа! Сега го видях – да! И какво приключили със съществото на темата? 

- Изчакай малко простосмъртнико – галя леко спътника си по главата, а после с дидактически жест повдигам на високо палец до предното стъкло – Моля ти се Гражданино Философ не ми отнемай Височайшата надежда. 

- Добреее Ваше Височество. Ще изчакам – прави ми реверанс моя приятел и продължава със смирен тон - Моля за извинение! Ама понеже видях, как се разсейвате с тортинеттрафика, че за това – кима оправдателно Гражданина Философ и смирено добавя -  Няма проблем. Продължете си мисълта Ваше Клошарско Величество.

- Ето простосмъртнико! Нали вече ти разказах за моите познати от компанията?

- Разказахте ми Ваше Величество – така беше! – отговаря ми угоднически тон моя спътник и шофьор и няколко пъти пародийно се покланя, чак опирайки челото си във волана.

- Такааа… Казах ти да си гледаш пътя простосмъртнико. Защото на моето странично огледало виждам, как вече втори път онова блонди се опитва да не цуня изотзад. 

- Ааа! Гледам го и аз! Гледам го! 

- Та така значи Гражданино Философ - ние кралските особи от клошарската династия, самия ти, както и някои от хората, с които в последствие се срещнахме и ще се срещаме сме донякъде в един кръг на предопределени души. 

- Искаш да кажеш, че сме целунати от Съдбата ли?

- Да! На нас се пада честта да попадаме във вихър от житейски мисии. И като такива представляваме отделни точки, чиято същност е да бъдем входно изходни микрозони във въпросната двуповърхностна равнина, за която стана дума преди…

- Момент! Момент, Ваше Клошарско Величие! – отново ме прекъсваме Гражданина Философ.

- Кажете простосмъртни Философе!

- Искате  да кажете Ваше Височество, как всеки е роден със собствената си мисия в живота. 

- Точно! И това е елементарно. 

- Добре! Но всъщност искаш да ми кажеш, че някои от Вас са по-така човеци тип мисионери, като да речем твоите хора - Клоши и Дърдоричното едва ли не под прикритие водят парада. А други такива като мен са едни по-простосмъртни и не до там мисионерски натоварени. И като такива непросветлено лековати, жители на тази двулицевата равнина, всъщност в повечето случаи сме шофьори, разнасящи важните ключови предмети. Както това се случи днес с шкафчетата и леглата. Дето ги придвижихме от много важната точка А до още по-съдбоносната точка Б.

- Приблизително е така! 

- Добре и така да е… 

- Но и не е съвсем точно така!

- Ха сега и тако и вако! И защо?!

- Азбучна истина е че в повечето общества има така наречените социално-икономическа и духовно-прагматически пирамиди. Или има бедни и богати материално хора, но има и бедни и богати духовно хора. И от двете групи някои от тях биват избирани да са мисионери?

- Не ми отговори и защо така!

- Защото въпреки богатствата си не всички богато материално хора са богати и духовно. Както и не всички богато духовни хора е задължително да са посветени в някаква мисия, просто ей така само заради духовния си сан или положение. 

- Казваш въпреки всичко избора е ограничен специфичен!    

- Така е! Но Гражданино Философ след като ти така добре ми продължаваш мисълта, другото не го виждаш ли?

- Не!

- Е как де Гражданино? Ето! В случаите на мисии, за които в момента говорим, както вече споменах най-вече има една ясно очертана идейно перспективна следа. При това тази следа в повечето случаи се плъзга само върху едната повърхност на равнината. А това плъзгане може да става във всяка една от посоките от познатите ни времена Минало, Настояще или Бъдеще. 

- За следата и посоките по протежението на житейската равнина – това го   разбрах.

- А какво не разбра?

- Не разбрах защо точно аз трябва съм фанатично смирен помощник на един мисионер… 

- А какво разбра?

- Как какво! Че и двамата с теб сме нещо като безмисловни охлюви, носещи на гърба си някакъв специален товара на Съдбата. Която разбира се ни е разпределила да се движим в руслото на тази мисия. Щото то като си спомня за сутринта - агати деня е днес! 

- Добре Философе за деня ми стана ясно. Нещо друго като философско разбиране за Съдбовния товар ще кажеш ли?

- Да! Този товар той не представлява собствените ни черупки, както е при другите обикновени хора или простосмъртносмирени охлюви. Нашите или по-скоро твоите неща, с които си се нагърбил… Ааа! И на ония, как бяха, а да - Плюши и Дърдоричното и техните също… Че всичките вие сте нагърбени със съдбоносно важни предмети, които плъзгайки се по повърхността на Живота трябва да преминат от миналото към то бъдещето, попадайки в точно определени ръце. Като да речем по конкретно казано, като онези на които ги занесохме леглото и шкафчетата. Ама Гражданино Мислител честно да си призная те наистина имаха много странен социален и ментален статус. 

- И какво толкова ти е чудно!? Че им помагам ли?! Или че по принцип имат нужда от помощ?

- Друго сега се сещам за тях. Което ми е интересно.

- Кое?

- По-скоро, че живеят в доста престижен квартал. В доста приличен блок. А самите те всичките са на дъното на социалните че и на менталните като изостаналост възможности на обществото ни. И че не хората от блока а ти си се затирнал от село да идваш да им помагаш…  Това се чудя!

- Е нали точно по този повод ти казах, че има определена избирателност на определени ключови личности и социални единици. Които единици или субекти да са нещо като проходни зони. Където или през които протичат или преминават връзките ни с другата повърхност на равнината Живот. А конкретно тези - те подържат хармонията. Или това да има черна точка в бялото поле, или бяла точка в черното. Нещо като необходимия баланс срещу сковаващия абсолют. 

- Ахаа! Искаш да кажеш Мислителю, че хората при които бяхме са нещо като черната точка в бялата рибка на бяло-черната фигурката До-Ин. 

- Браво Философе. Започваш да стопляш изстиналата ми надеждата че може и да успееш да влезеш в час.

- Я Мислителю удари още едно рамо – прави се на олигофрен спътника ми. 

- Тези хора Гражданино Философ всъщност имат двойна функция. Освен че да бъдат баланс в хармонията на цветовете, но и да провокират съпричастност отрезвявайки съседите си, че на всеки жив човек от земята може да му се случи нещо подобно като е станало при тях. И тримата да са с ментални проблеми.  

- Това мисля мога и да го приема. Но не и другото. 

- Кое другото? 

- Онова дето го изрецитирах за смирените охлюви и съдбоносно важните предмети не го мисля наистина. 

- Е как?

- Ами така! Личното ми мнение е, че това всичкото си е един нормален ход на една вещ във времево-пространствения континуум.

- Добре де Гражданино Философ! Я да те видя сега колко си гъвкав като философско мислене. 

- Хайде виж ме!

- Как например би се изразил ако ти се наложи вместо да си срещу мен точно ти словесно да защитаваш моята теза.

- Хитър ход Мислителю!

- Е! няма да се излагам пред академично подготвените философи я! Че какво би предложил като аргументация в тази ситуация?!

- Брех колко е настойчиво тоз Мислител – брех!

- Такъв съм си. Че на какво мнение си по въпроса?

- Искаш да ме провокираш сам да започна да мисля като теб срещу себе си. Нещо като да играя шах от двете страни на таблата. 

- Нещо такова!

- Хе, хе, хе! Казваш да превземем крепостта от вътре!

- Може би! Не съвсем точно! По-скоро се опитам да скъся времето за което самия ти ще усмислиш нещата от към хастара на проблематиката… 

- Хе, хе, хе! Да бе! Друг път. Просто няма по-лесен начин от този да убедиш опонента си в собствената си теза. Свалям ти шапка.

- Приемам жеста на уважение! 

- Добреее! Ще се направя, че не съм го разбрал това за финта ти… 

- Оценявам го! А ще откликнеш ли на предложението ми? 

- Хе, хе, хе! Да мисля като теб, а да се изразявам като мене си. И то без да си вкарам автогол в самата полемика! Хе, хе, хе! Ако честно - това си е живо предизвикателство. 

- И последно повикване! Има ли пътници за този мисловен курс?!

- Добре - съгласих се! Та значи, ако бях на твое място бих казал, че е възможно едната времева посока да е тази към бъдещето. А другата да е линейната права представляваща ретроспективно паметната следа, към която е отправен погледът към миналото на самия този предмет и на предния му собственик. По този начин мисловната връзка ще е двупосочна.

- Как, как! Малко по-ясно може ли?

- Малко по-яснооо лиии… Ами да - може! Искам да кажа, как по този начин се оформя двупосочна информационна лента. Която е нещо като еманация на цялостното присъствие в пространството-време именно на този или тези предмети които преминават от един човек в друг. Разбира се понякога или както ти се изрази когато са в зоната на мисия те целенасочено, случайно, или чисто по интуитивни подбуди престояват в трето лице. Което ги предават на точно съответен субект.   

- Лелеее! Супер си Гражданино Философ! Признавам си! Аз в никакъв случай не бих се изразил по-добре от теб! Адмирации! 

- Добре! Добре! Стига ме четка сега. И какво от това ако ти си на това мнение!?

- Ами аз Гражданино Философ мисля, че точно там в тази двупосочна или многопосочна времева следа се твори и мистичната красотата на шевицата или мозайката. Всъщност точно тази многопосочна следа е трайната връзка между трите основни времена Минало, Настояще, Бъдеще и хората участващи в притежанието на предметите които оформят въпросната шевица или мозайка. 

- Как, как? Я пак!

- Защо как! Така си е! Именно в тази интересна комбинация от предмети, хора, месата и времена вплетени с мисли, интуиции, планове, реални действия и спомени… 

- А какво е това именното, че точно него не го разбрах – прекъсва ме Гражданина Философ, хилейки се предизвикателно мазно. 

- Защото пак бързаш да прекъсваш. Исках да кажа, че именно там се крие красотата на шевицата на Онава, за която говори Дърдоричното. Както и естетиката на Мозайките на Плюшкин, за които настоява моя съученик Плюши. 

- Ахааа! Ясно! Друго има ли?

- Мисля в основата си е това.  

- Амиии добре! Но в такъв случай възниква още един опонентен пункт на възражение от моя страна.

- Пак ли?

- Да!

- Я да чуя!

- Да приемем, че както ти твърдиш това с подреждането на мозайката е или е така или е иначе. Но все пак такива ситуации се случват почти на всички ни нас.

- В определена степен е така – да!

- Ами ако е да тогава честно да си призная не виждам къде и по какъв начин в обема на тази твоя сложна идея за преплетена съвкупност от времена, мисли и вещи се явява точно мисионерското, за което ти претендираш. 

- Е как не виждаш? Ама то даже е много философско бе Гражданино!

- Сякаш не мисля да е така. Въпреки академичната си подготовка по философия за мен тези неща са както казах просто една пространствено времева динамика на един предмет. Който най-образно казано „идвайки” от миналото отлежава в дома или склада на някой особняк, преди да смени собственика си в бъдещето. 

- Не, не! Категорично не съм съгласен!

- Така ли!? И защо!?

- Защото да наречеш подобен вещеви обмен тривиалната смяна на собственост, това може да е валидно само в случаите, когато си го купиш в магазин. Или ти го подарят по някакъв повод. А при Димича и Плюши, че и при реалния Фьодор Плюшкин е съвсем друго…  

- Ехоо… Мислителю! Я кацни малко на земята. Ония двамцата Плюши и Дъмича, че и ти покрай тях просто трупате непотребните боклуци в клошарските си складове. От които хората или ходят, за да си вземат, каквото им трябва. Или както е при теб, ти ходиш да им ги завираш по апартаментите. А да! Или в ръцете по гробищата. И това е. Мисля тези сложнотии, за които ми говориш са си малко плод на Цар Клоши фантазията ти. На която дори по моите скромни лични впечатления признавам - никак не ? липсва фриволен размах. При това – фриволен - е мнооого меко казано.

- Е как така?

- Ами така! Просто керваните от реалности си върви, а Гражданина Мислител все така фантасмагористично продължава да си лае. 

- Да бе лаял съм. Я стига.

- Виж за другото – да! - Прекъсва ме моя събеседник -  За него съм съгласен и съм за! 

- За кое другото!?

- За събитията, които ни се случиха днес. За това - да! Защото то при нас днес беше агати необикновения ден. И като си спомня, как всичко се подреждаше сякаш Свисше. 

- Нали! Нещо подобно, като и с мозайките или шевиците. И аз си мисля, че точно този ден, на който и ти присъства е част от доказателството. 

- За кое?

- Че нещата се случват по начина спрямо зависимостите, по който аз ти казвам.   

- Стига! Стига!

- Защо?

- Защото ако отново трябва да съм честен май с тези ти шевици най-вече и особено в тези ти обяснения някак си рационалното мислене е това което най-много ми се губи…

- Що пък! – повдигам рамене аз и продължавам – Добре де! Мобилизирай академичността в себе си. Прихвани една идея за шевица или мозайка в кепачето на някое от прословутите си философски категории или постулати. И ги украси с някоя квалификация. 

- Ето виждаш ли! Като нямаш стабилен аргумент и започваш да дриблираш с прословутата ти разточителност от към безсмислено многословие. При което на мен въпреки зрялата ми философска логика всичко, което искаш да споделиш чисто в идейно логически план ми се размива! Ама много ми се размива!  

- Хайде сега отново ме захапа по философски…

- Ами заслужи си го!

- Да бе заслужил съм си го - защо пак започваш?

- Защо ли? Защото нали уж в началото подхвана с това, че Гогол и Фьодор Плюшкин са конкретно намесени от Отвъдното при случващото се с теб. А после ми обясняваш че ти – Цар Клоши, Съученикът ти Плюши и хахото Димчо Дърдоричното спрямо собствеността на някакви странни втора употреба предмети сте едва ли не в някаква си мистична връзка с Оня свят. При което въпреки лично ми желание и положените усилия да те разбера, се случва точно обратното. Обърквам се. 

- Охо чак успя и да се объркаш? И къде по-точно?

- В това че дори чисто хипотетично ми е невъзможно да приема духове на починали личности по неустановени от науката начини да оказват влияния в земните процеси при живи хора. И още по-малко пък по какъв начин всичкото това ще касае твоята ексцентрична теория…

- Коя ми теория?

- Тази ти за мистична Дърдоринчова шевица или пък за времево вещевата мозайка от събития хора и предмети?! 

- И аз до сега не се бях замислял над това за волево целенасочената намеса от Отвъдното. Ама след като ти толкова уверено вметна, как евентуално при мен има вмешателство не от кой да е друг, а конкретно от страна на Фьодор Плюшкин. Хммм… И тогаваа…

- Ааа не, не! Не ми приписвай собствените си измишльотини! Аз го казах просто в контекст на диалога ни. А не че аз съм радетел на въпросната теза. И какво е пак това тогава?

- Тогава сиреч сега сутринта като го спомен мен ме стрелна една много интересна хипотеза.

- Опааа! Ясно! Нова сутрешна хипотеза. Офффф!

- Е какво ми офкаш! Ти ме провокира пък сега ми офкаш?! И не е сутрешна вече е пладне! 

- Нищо! Нищо!

- Е кажи де! Защо ми се криеш сега зад това: „Нищо! Нищо!?”. Нали уж по Приятелски щяхме да си говорим и да си казваме откровено какво си мислим. Пък после - нищо било! 

- Добре! Това, че тази материя ти е интересна – хубаво! Чухме го вече… Но аз все още не мога да усетя при всичките ти тези обяснения за феерични равнини с двойствени повърхнини. И още при тези метафизични преходи във времена, ключови личности и кармични предмети ти Мислителю в края на краищата всъщност на къде биеш! И какво по-конкретно искаш да ми кажеш?! Защото да си ти призная ми се струва, как от един момент нататък просто пропадаме в бездните на празнословния софизъм.

- Какви са пък тези бездни сега?

- На софизма. 

- Това в какъв смисъл го казваш?

- Говорене за самото говорене. Като онова другото дето е важен е само пътя. А не къде отива той и защо ние го вървим не е от значение. 

- Остави сега за малко тези безконечни философски или по-скоро софистки словоблудства. Гражданино Философ я ми отговори, но недвусмислено и по най-простичкия начин на един елементарен въпрос…

- Кажи Гражданино Мислител!

- Ти шил ли си копче?

- Хайде сега пак отвлечени метафорично клошарски измишльотини…

- Кажи де!?

- Какво да ти кажа?! Че от несполучливите ти и твърде непрофесионални словесни еквилибристики не рядко вулгарно наподобяващи цитати от Съждения за чистия разум на Кант - сега отлетяхме към цеховете на Лагерфелт. Това ли да ти кажа? 

- Да бе хайде сега! Остави за малко анализите и сравненията. Отговори ми на въпроса! 

- Добре ще ти кажа! Шил съм копче - разбира се! Иска ли питане!?

- Добре щом си шил – ха кажи!

- Какво?

- Какво трябва да стане с конеца, с който шием копчето…

- В какъв смисъл: „Какво трябва да стане?”.

- Какво трябва да стане, за да може то да бъде закрепено от към лицевата страна на плата?

- Айде сега пък ме прехвърли в часовете по труд и творчество в предучилищната. Добре Мислителю! Конецът трябва да премине от другата страна на плата. И какво от това? 

- Така сиреч за да закрепим нещо материално върху повърхнината от едната страна на произволно избрана равнина – в нашия случай плата - то това трябва да стане с преход през самото поле на равнината – в нашия случай същия този плат. 

- Така! До тук говорим за простотата на гъбеното семе. И нататък?

- Второто е, че ако не използваме лепило то задължително е необходимо да има свързващото звено, което при копчето се явява конецът. 

- Ахаа! Ето сега Мислителю от гъбеното семе минахме в елементарната емпиричност на бобената чорба. И нататък!   

- Защо пък да е толкова бобено обикновена?

- Защото лично аз не виждам, това последното което го каза, как и защо ще касае текущата тема на този разговор. Или изобщо, как може логически да ни свърши някаква работа ама... 

- Върши ни, върши ни. Но ще ти го докажа след малко. А може ли да питам още нещо… Ама съвсем не по философски? А по простосмъртно му? 

- Питай! Тъй и тъй в тоя си разговор с теб съм я подкарал към ряката с този ни философския вулгаризъм! 

- Ако бродираш шевица виждаш ли в процеса на везане някаква прилика с прикрепването на копчето? 

- Ами да – почти същото е. И при шевицата, и при копчето иглата преминава от едната къмто другата страна на канавата или панамата, водейки след себе си конеца. Ама то ако се замисля и при мозайките е така. Цветната формичка нали се щраква като клипса върху решетестата основа. Защо го питаш това Гражданино Мислител? 

- Щом е така - ха сега Гражданино Философ нека пак да повторя това, за което говорих преди малко. А пък теб ще те помоля да си представиш, че двете страни на канавата са два различни свята. 

- Два различни свята ли! И какво за тях?!

- Нали казахме как от страната където е видното за нас лице е Ези - или това е нашия обозрим Земно греховен свят на реалността. А пък от опаката му страна, която преди малко условно нарекохме Тура, нея можем да я приемаме, като небезизвестното Отвъдно. 

- Добре представих си го! Животът и Смъртта. Животът е от горе, а под повърхността на панамата е царството на Смъртта! И какво?

- Ами как какво?! Това ще означава, че Димчо Дърдоричното по някакъв начин се е докоснал до една много готина идея… 

- Коя тя?

- Че образно казано „шевиците” които „бродираме” с конкретни действия в нашето Настоящо Житие няма, как да оставят трайната си красива следа върху повърхността на материалната реалност, ако те по някакъв начин не са плътно и активно прихванати отдолу от къмто опаката страна на „равнината” която приехме като Оня свят. 

- Не споменахме ли вече, че идеята за това опаката страна на канавата да се приема като безжизнена алтернатива на земния живот е някаква си тъпа азбучна истина. Какво толкова ми я навираш в лицето?

- Защото както вече казах онази противоположна на нашето битие зона, според мен е точно Небитието или Отвъдното.

- Чакай! Чакай! Как! Как! Значи ли това че след както ти метафорично сравни конеца със спомена за миналото или мисълта за бъдещето между две събития и най-вече между две личности… - спира за момент Гражданина Философ и се заглежда в едно от страничните огледала за задно виждане.

- Какво има? 

- Хе, хе! Двама ще се изпобият там отзад. Блондито се намърда пред единия. Ама майната им… Че да се върнем на раздумката си 

- Да се върнем!

- Какво исках да те питам… 

- Няма как да знам

- Ааа да! Сетих се! Значи ли това, че всичките тези връзки, за които ти говориш задължително ще се осъществяват чрез незабележим за обикновения човек но все таки неизбежен контакт между нашето битие и Отвъдното? 

- Еврика Философе! Точно това исках да ти кажа преди малко! Ама ти не спираш да си по философски агресивен. И заради тези ти бесове явно току така не си отваряш клепналите философски уши, за това и трудно зацепваш за моите логики.  

- Ахааа… Искаш да кажеш, или да ми потвърдиш онова, което си казал на припадналата жена от гробището. 

- Кое онова…?

- Как Духовната част от душите на починалите, които в момента са в Отвъдното изключително дейно участват в изграждането на нашето реално Житие - за това ли намекваш в момента? 

- Еврика - Философе - Еврика. Абсолютно точно си схванал лекия ми колкото бременна кашалотка намек!

- Я бе! Стига и ти сега… Моля ти се Гражданино Мислител. 

- Защо ми се молиш… Да не си въобразяваш, че Гогол е единствения човек на земята, който изпада в такива състояния на Каталепсия?! А и още, как духът на Плюшкин е единствения, за който има данни, че се опитва да прави това онова в земния живот на живите хора. В случая моя! 

- Да, бе! То вярно, че литературата и по-точно мистичния хорор жанр изобилства с подобни измишльотини… Амаа… 

- Какво ама!? Какво толкова си ми се зачудил?

- Добре! Ако река да отстъпя още крачка назад. И да речем приемем, че Гогол или Плюшкин по някакъв начин са ти повлияли на това твое състояние… Или пък да речем те са конците от долу под канавата, които крепят твоите Плюшкин влечения и събитияяя… Ти можеш ли да ми представиш някакво по-разумно обяснение за тази си идея? 

- Мисля че мога!

- Ами тогава ето ти шанс да ме убедиш с аргументи. Кажи как става всичко това!? 

- Защо как? 

- Е какво те учудва във въпроса ми!?

- Не мога да го разбера – нали до сега това ти обяснявах - за това ме и учудва! 

- Досега не ми обяснява, а ме убеждава че това е така. А сега се интересувам не дали става ни не става а по-точно как става! Но обяснявай така че да те разбера.

- Бих могъл да опитам. Но ще ми е необходимо като за начало да приемеш съвсем условно, как те духовете от Отвъдното наистина могат да шетат из нашето Житие и битие. 

- Добре за миг отстъпвам и от тези си разумно логически позиции.

- Благодаря Гражданино Философ!

- Но тогава би ли ми обясни конкретно за твоя случай, как, кога и най-вече защо въпросните духове на световно известни личности са се прицелили точно в теб световно неизвестния Гражданин Мислител, нямащ нито световно популярна академична диплома, нито пък благородническа титла? Е това се опитай да ми обясниш.  

- Ами нали няколко пъти го казахме. Направил съм им впечатление по време на спиритическите сеанси. Тогава са ме и видели.

- А - да! Има логика. Казваш произходът е без значение! Тама за богаото духовно и бедните икономически. Добре! А защо точно ти? Или по какъв критерий са те нарочили. Примерно точно теб да те направят такъв за какъвто преди ми малко ми се представи че си…

- Какъв такъв?

- Едва ли не Мисионер от земна страна отговарящ за връзките с Отвъдното.

- Ами може би като при повечето чисто човешки дейности от всяка земна клонка свирка за контакт с Отвъдното не става. Може би трябват определена талантност, способности или дарба. Която след като разбира се те определят си е абсолютно задължително и необходимо да се развиват… 

- Способности ли…? Какви способности?

- Ами не знам. Може подобни като тези на Дим Дърдоричното и Плюши…

- Ахаа! И на Цар Клоши също.

- Най-вероятно е така. Тук вече и аз не знам защо точно аз! Но виж ние тогава викахме и други духове. На баби, на чичовци или на починали лели. Но при техните появи нямаше никакви сътресения, както когато се появи ония дух на Плюшкин – който и да е той. 

- Ахааа! Искаш да кажеш, че и на небето бъка от духове на бездарници! Това ли ми намекваш!?

- Може би - да! И може би така както само определени живи хора от земята могат тези неща така и само определени Духове на починали са в състояние да контактуват с нас живите по този активен начин. 

- Ахааа! И от къде се пръква тази дарба? Защото когато видим някой по така можещ човек, казваме това му е дошло Свише. А когато касае тези, които вече са в Отвъдното - тогава как е?

- Не знам точно. Не съм мислил над въпроса! Но не е изключено когато си имал такава дарба или даденост докато си жив, това да се пренася като способност и в Отвъдното. Или ето! Както Гогол е имал тези дълбоки пропадания в живия живот към ту каталиптичните си бездни в близките до Небитието дълбоки летаргии, може пък от отвъдното Духът му да достига по някакъв начин до тези  нашите по-ниски нива на духовна виталност. Или примерно Плюшкин. Ама Плюшкин Фьодор - не литературния герой Степан. Той пък с неговя богат набор от ключови предмети съхранени на едно място е имал огромен потенциал от неща, които да преминат в други ръце и да оформят мозайката или фигурата на шевицата.

- Ахааа! Хубаво! За откачените бездарници като Фьодор Плюшкин и за надарените откачалници като Гогол – ясно! Но какво от това?!

- Защо какво от това! 

- Това като аргумент за какво може да ни послужи по дебатираната тема?

- Защо да не ни послужи?! Всъщност самите тези надарени живи земни личности или другите възнесли се духове от Отвъдното се явяват точно определените дупчици в канавата или панамата през които преминава иглата за да оформи шевицата на Димича. Или за да се закрепи мозайката на Плюши.

- Какво?! Какво!?

- Искам да кажа, как тези конкретните по-особени Духове или хора както и онези на които занесохме леглото са също реални мостове между Житието и Отвъдното

- За човешки духовно-душевните портали ли искаш да кажеш?!

- Да! Но в конкретния случай говорим за добрите или позитивните портали. Защото нищо чудно да има нещо подобно и с алтернативни като действия хора. Които да плетат алтернативната мрежа от лошотии и злини. Или както казах може би има ключови хора, които са нещо като свързващи структурни звена за всяко една нация, народност или регионално общество. Нещо като определящи точки, за които от Отвъдното се проявяват грижа. С идеята да се подържа този всеобщ хармоничен баланс между въпросните две страни на единната двуповърхностна Ези-Тура равнина наречена Живот.

- Ахаа… Ясно! Казваш възможно е и алтернативна негативна плетеница да има?! 

- Да! 

- Добре Мислителю! А защо двете повърхнини ги наричаш с общото име Живот. Нали приехме, че опаката повърхнина на равнината, в която е разположен Животът всъщност е Отвъдното.

- Е де Гражданино Философ! Ама ти никога ли не си чувал максимата, че Смъртта е по-пасивната част на един Живот. А перманентното или по-просто казано системното преминаване на една духовност от едното в другото се нарича реакарничен цикъл. 

- Ахаа… Ясно! 

- Какво ти е ясно!?

- Че пак ще я зацикляме работата.

- Защо?!

- Защото това с преминаването от Отвъдното към Виталност и обратно ми се струва, че ти искаш да кажеш, как е нещо подобно на съня и будното състояние. Само че периода не е едно денонощие, а е по-дълъг. Така ли!?

- Да!

- Ахаа… Значи заспиваш си в нощта на миналия живот и се събуждаш в бъдещето на следващия ден или живот.

- Може да се каже, че има аналогия. Ама то вече си е и почти доказано, че по време на сън части от нашите души по един и ли друг начин понякога навестяват и полетата на Отвъдното. Както това се случва примерно при дълбоките летаргии, каталепсиите или състояние на хибернация или анабиоза.

- Да - това го знам.

- Ами ако това си го осмислил можеш ли да си представиш, как всеки отреден от Всевишието за това човек, явяващ се портал или проход между Житието и Отвъдното, всъщност е позициониран някъде като място и като време в своя житейски път. 

- Мога да! 

- Ами тогава си представи и как между тези хора също има битова връзка. 

- Представих си го.

- И ако сега си спомниш, че говорихме, как тази мисловна връзка, съвсем условно я нарекохме цветен конец - тогава какво се образува?

- Какво?

- Най - елементарно погледнато някаква фигурка върху лицевата повърхност или шевица върху житейската равнина. 

- Би могло и да е така и какво  от това?!

- Ами от това следва нещо много важно и интересно…

- Което е?

- Обръщал си например внимание, как шевиците или гоблените има точна схема къде как и колко бода да се направят с този или онзи цвят. И как и колко дупчици да е прескочат. Или пък всяка мозайка си има примерна схема, как да се подредят цветовете за да се получи някаква конкретна фигура при това тя да е и естетически издържана.

- Да и какво?

- Ами само спазвайки в точност тази последователност фигурата се изпълва с красота.

- Мога да го приема като аргумент. И само това ли е!? 

- Има и друго… 

- Давай – точно съм разгрял тематично!

- Може би така както приживе има хора, които по особен начин милеят за близки и познати които са починали… Може би така е и в Отвъдното. Предполагам има духове, които проявяват по-силна „загриженост” към някои живи хора и техните проблеми тук във виталната страна на равнината Живот… Някой се опитват да ги наричат ангели небесни. Което аз си мисля, че е още един огромен плюс за моята хипотеза осенила ме сутринта…

- Би могло да е плюс. И би могло да е хипотеза. Но аз едва ли бих го нарекъл пълноценно твърдо доказателство… 

- Вярно че не е неопровержим бетон като съждение, но няколко подобни плюса във всички случаи го правят доста по-правдоподобно. 

- Така си е! Това не може да се отрече!

- А докато сме на тая вълна… Можеш ли Гражданино Философ да си представиш, какво ще се случи с една шевица, ако изрежеш свързващите я конци от обратната страна на лицевата. Или ако подрежеш конците с които е прихванато копчето.

- Ами да. Шевицата ще се разпадне. А копчето ще падне.  

- А това не те ли навежда на някакви много интересни мисли около казаното от мен?

- Сякаш не!

- Я Философе! Я опитай пак!

- Ахааа… - пляска се по челото Гражданина Философ - Искаш да кажеш Гражданино Милител, че ако духовете от Отвъдното прекъснат поддържащите ни конци от към тяхната си страна, там от къмто Отвъдното, то всичката фигуративна красота на нашия приказен земен свят ще се разпадне? Така ли?  

- Еее! Най-сетне Гражданино Философ! И благодаря - много точно казано. Може би за това е и толкова популярна репликата, че за умрели хора се говори или само добро или нищо! За това и в по-високо организираните религии има особено отношение към покойниците. 

- За какво намекваш?

- Че именно за това ортодоксални християни имаме определени дни в църковния календар, в които се отдава специална почит към хората пренесли се в зоната на Вечния покой. А в църквите има места, в които можеш по твое усмотрение да почетеш паметта някому, запалвайки свещичка заупокой. 

- Ахаа! Явно и сред теологичните среди я има яснотата, какво ще се случи, ако покойниците се разлютят. 

- Ахаа…! Казваш мъртвите души направо могат да ни спрат тока на житието.

- Така, така! Нещо такова излиза! Само че не мъртвите души, а духът на мъртвите би сторил това. 

- Има ли разлика дали мъртви души или духовете на умрелите

- Има! При това огромна разлика… Защото от Дух в зоната на Отвъдното до Душата в тялото на живия човека разликата е като от дъното на океана до върха на хълмовете на Луната. 

- Добре! Добре! И какво сега… Ако по някакъв начин обобщим казаното до тук ти твърдо се опитваш да застъпиш тезата, че ония чадър и спалния чувал намерени на къмпинга, не са отишли просто така при някакви си хора в някаква една такава битова нужда. 

- Определено би могло така да се твърди…

- Хмм… Искаш да кажеш, че тези хора по един или друг начин са били ключалките, или проходът, в които да попадне ключът-вещ. Който пък от своя страна да щракне или да закрепи връзките на Житието към Отвъдното. Така както за да завършиш прикрепването на копче го подшиваш отдолу с няколко бода – така ли?!

- Да!

- Добре! Да речем има рационално зърно в хипотезата ти. Но мисля има и много неща, които чисто логически, философски или чисто практически трябва да се изчистват като доказателства. За което разбира се трябва доста задълбочено да се помисли.  

- Ооо много благодаря за признанието Гражданино Философ!

- Има защо! Доста ме изтерзахте и ти и това задръстване. Но ето че и твоя многословен бъртвеж и задръстването си имат край. Тапата е някъде до следващото кръстовище и после е пей сърце.  

- Добре! Сега какво правим. 

- Ами ако оная блондинка не е някъде застрашително близо до нас ще завия на дясно.

- Споко през три коли назад е!

- Слава Богу. Ей там е сервизът. Оставяме буса да го обгрижат. Вземаме си едно такси и ще отидем на едно приятно място с много вкусна скаричка. Че имам да те черпя бира. Пък и нали някаква история се напъваше да ми разказваш преди да се набутаме в задръстването и да ми напълниш главата с хипотези за бродерии на Ангели пазители от Отвъдно… И какви ли не още шарени мозайки.

- Съгласен! – отговарям аз и двамата си пляскаме петаците. 

© Ригит All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Амиии Всичко нали си има и друга страна... Щом на истинския Плюшкин част от колекцията се пази към момента в Ермитажа значиии... Има и нещо не до чак толкова "грозно" в това което е правил! : - )
  • Колкото повече чета тази ти писанка се усещам, че като чуя Плюшкин, почво да ми звучи някак ... симпатично.
Random works
: ??:??