Jan 6, 2009, 8:52 PM

Mрак... 

  Prose
1634 0 6
3 min reading
Мрак. Може ли мракът да е част от теб, да е втората ти същност? Душата ти да е пропита от тъмнина, да забравиш какъв си в действителност…
Личност, която не чувства, не изпитва жал. Гледа само своите интереси. Бидейки привидно силен, може да бъде водач на другите, хладнокръвен, нищо не способно да го трогне… Хората се плашеха от тази черна, навъсена физиономия, страняха от него, а това единствено го радваше, защото странейки от него, не можеха да го наранят по никакъв начин.
Твърде често му се налагаше да носи тази маска, толкова дълго, че тя взе надмощие, хареса му повече да бъде онзи… другият, а не себе си. Oмръзнало му да понася чуждите обиди, негодуванието на околните, да няма кого да нарече приятел, защото всеки минал през живота му, открадна, взе си нужното за него и изчезваше, но същото така не пропускаха да наранят до толкова, че дълго след това да боли, че си нарекъл „приятел” поредния боклук. Не остана място по гърба, за безбройните ножове които сте нагласили… Отказвам се… Нам ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Стойков All rights reserved.

Random works
: ??:??