Сутринта станах отново с усмивка на лицето! Защо ли? Още си спомнях неговата усмихната физиономия, неговите целувки и ласките му, на които се радвах преди 2 години. Облякох най-готините си дрешки, които излъчваха неустоим сексапил, събудих моята приятелка и излязох ме на кафе. На обичайното място толкова близо до твоето любимо заведение. Теб те нямаше!! До голяма степен ми олекна, ако не те видя, няма да изпадна в познатата бездна. И точно когато се бях успокоил, че няма да ме зарадваш с присъствието си. Ти се появи, не беше се бръснал, наболата ти брада ми припомни последната ни нощ заедно, нежното и гаделичкане... Ти мина точно покрай мен. Изтръпнах цялата. Обля ме топла вълна, усетих топлите ти целувки по цялото ми тяло, усетих допира ти, усещах теб...  но изведнъж всичко спря! Здравият разум победи. Нещо в мен крещеше: „Имаш прекрасен човек до себе си, готов да отиде накрая на света за теб, човек, който те обича, защо мислиш още за него, той пак ще те използва". Но аз не можех да спра да мисля за него, въпреки че минаха 2 години на постоянни депресии и непреодляна и до днес болка. Още го обичам! Той е от красивите мъже, които могат да имат всяко момиче, но нещо, което остава и за мен загадка е, защо тази, както всяка друга сутрин, седи срещу мен, защо ме наказва с тази своя усмивка, защо ме търси на мобилния, защо ме гледа с този поглед, който казва: „обичам те!!". А всъщност знам, че не го помисля и за секунда, той може да обича само на думи! Той Mr. Big, моят Тузар. Заради който страдам толкова време, защото не мога да го имам до себе си, но и  никога няма да престъпя думата, дадена на най-верните ми приятелки. Дори и да го обичам, да ме разкъсва неописуемата болка цял живот при всяка усмивка, с която ме „радва", дори да ме моли. Аз няма да му се отдам отново, той не заслужава някои да го обича толкова, колкото аз. Моето бледо копие на Mr. Big от хитовия сериал!! Ще казвам, че го мразя, така е най-добре.

Мразя те!!!