Музата ли?
Понякога, Музата се отдалечава от нас, но не изчезва съвсем, тогава става смущаващо тихо! Търсене в плен на тъмна заблуда, дали си била, или не истински луда! Протягаш ръце с търсещи пръсти, там, където мисълта ти те връща. Но сега, уви, нима я заместих с моя добре на вид напечатан, ежедневен вестник! Не, искам дори и сиви алеи в парка, да има и малки розови листенца наоколо, ухаещи на безгрижие! Не, не желая надеждите, да молят за още, искам порой от душевни възторзи и мънички искрици искреност, да стигам небето във всички посоки, до всички краища! Ще се върне Музата, единствена, най-истинска, сега тя просто е другаде!
© Мария All rights reserved.
