Музата ли?

Nov 11, 2011, 9:04 AM

Prose » Others

981 0 2

Понякога, Музата се отдалечава от нас, но не изчезва съвсем, тогава става смущаващо тихо! Търсене в плен на тъмна заблуда, дали си била, или не истински луда! Протягаш ръце с търсещи пръсти, там, където мисълта ти те връща. Но сега, уви, нима я заместих с моя добре на вид напечатан, ежедневен вестник! Не, искам дори и сиви алеи в парка, да има и малки розови листенца наоколо, ухаещи на безгрижие! Не, не желая надеждите, да молят за още, искам порой от душевни възторзи и мънички искрици искреност, да стигам небето във всички посоки, до всички краища! Ще се върне Музата, единствена, най-истинска, сега тя просто е другаде!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Rebecca (Ребека Георгиева)

2011-11-16T11:29:56+02:00

За пръв път чета нещо твое, но останах впечатлена! Много ми хареса! Поздрав!
Tomad (Тома Кашмирски)

2011-11-11T09:08:38+02:00

От трето до пето изречение - мегдан за редакция - дал Господ.