Мъжът в автобуса

Влязох в автобуса цялата плувнала в пот. Отново никой не ми помогна с количката, но някакси се справих. Паркирах я на мястото за колички, а големият ми син настаних на най-близката седалка. Извадих пакет солети и започнах да подавам на баткото и на бебето с надеждата този път да пътуваме нормално и никой да не реве или крещи. Избърсах си челото, събрах си косата отново на опашка, защото милиони косми бяха залепнали по врата и челото ми. И тогава го видях. Леле какъв мъж. Аз съм щастливо омъжена жена от вече 7 години, но пък няма нищо лошо да се загледа малко човек, нали? Нали?! Хм.. Огледах го хубаво отгоре до долу. Беше висок и в страхотна форма. Обаче не си представяйте форма като на онези лигави фитнес момченца. Не, това тяло беше на човек, който се скъсваше от работа. Не беше перфектно, но беше стегнато, яко и жилаво. Личеше си, че може те метне с лекота на леглото, така както мята чували с цимент. Прииска ми се пипна бицепсите му, просто ей така да усетя колко са корави. Да надникна под тънкия му потник, колкото да видя дали наистина всички плочки бяха там на мястото си. Със сигурност и те биха били много приятни на допир. В следващата секунда той май видя, че го зяпам и ми намигна. О не, изчервих се. Подадох нови две солети на децата. Не се сдържах, пак го загледах. Имаше си косми на всички правилни меса. И той беше потен като мен, но това само допълнително подчертаваше извивките по мускулите му. Косата му беше рошава и дива, приканваща да се хванеш за нея и да се набереш, докато те е опрял в стената. Дойде нашата спирка. Трябваше да слизам. Не ми се искаше, но хванах големия си син за ръка, с другата избутах количката до вратата и тъкмо се чудих как да слезем без да се пребием, когато чух дълбок мъжки глас зад себе си “Дайте да ви помогна”. Беше същия корав тип, по който точих лиги до преди секунди. Краката ми се подкосиха. Той хвана цялата количка с две ръце, все едно беше играчка и я пренесе с лекота. Успях да кажа само “Мерси”, той вдигна палец и се усмихна и после се пъхна обратно в автобуса. Повече не го видях, но следващите няколко вечери под завивките често се сещах за онзи мъж от автобуса.