"Там покоя ще намеря, защото бавно-бавно идва той,
по булото на утрото се спуска там, гдето пей щурче.
В полунощ искри проблясват, по пладне пурпурен е зной,
а вечер пърхат крилца на конопарче.
Сега ще стана и ще тръгна, защото винаги - и нощ, и ден,
аз чувам как вълните кротко с плисък брега милуват.
Дали на пътя съм или на тротоара в плен,
все тия звуци вдън душата ми палуват."
У. Б. Йейтс
ПРЕЛЮДИЯ
Нощната гора бе притихнала в очакване. Сивият прах от близката кариера за варовик беше покрил листата на дърветата и храстите, оцветявайки ги в сиво-черен оттенък. Не пееха птици. Не шумоляха животни. Непрекъснатият шум от кариерата и падащият прах ги бяха прогонили. Единствено насекомите процъфтяваха в опустялата гора. Мълчаливи господари на смълчано царство.
Преди, когато кариерата функционираше, тишината в гората не се забелязваше. Ала вече от три години хората бяха напуснали местността, багерите и взривовете бяха замлъкнали и навсякъде се стелеше тишина. ...