- Ирина, какво е това?
- Кое? - изненадах се.
- Качи се на кантара. Бързо!
Послушах доцент Христова.
- Качила си килограм и половина. - възмути се тя.
- Беше Коледа.
- В нашата професия няма Коледа, няма Нова година. Хората искат красота и изящество.
- Съжалявам...
- Преди две седмици каза същото.
- Но...
- Никакво но. Бети ще те смени, щом не спазваш правилата. И без друго походката й е по-добра от твоята. Не разбирам какво са видели в теб, че са те допуснали до тук... - думите на доцентката се впиваха в мен като кървави ками. Не исках да ги чувам... - Ще се видим след седмица.
Вървях по сивите улички на София. Не знаех какво да правя. Единственото, което исках от живота беше да стана модел. Бях повече от щастлива когато ме приеха тук, но мечтата ми отиваше по дяволите. Бях само втори курс, но нищо не се получаваше... Походката ми беше прекалено скована, може би и излъчване нямах. Какво изобщо правех тук? Ами ако тя имаше право и аз наистина нямах талант?... ...