На гости при аборигените
Пристига в „родината“ си бивша българка. Горда американка отскоро. С дъщеря си.
Минава набързо – да отчете, че е посетила баща си. И даже отсяда за няколкото дни в апартамента му. С класическа цел – да го огледа как е в момента. Щото – американката си е американка, ама апартаментът отчасти й се полага, та да си огледа наследството…
Сеща се към края на визитата да види и сестра си. Кани я на обяд. Натъртвам – кани! В ресторанта е и щерката на американката.
Сестрата скромно си поръчва панирани кашкавалчета. Българка, какво ми ти разбира от модерна кулинария…
Двете други дами – едва закрепили се върху столовете, направо разтекли се отстрани, набиват яката. Мятат гладен поглед към витрините и се сещат: „Ма, хубави десерти…“ Поръчват си, разбира се, едната небрежно казва: „Ние ще платим десертите…“
И, лапайки, се зазяпват към вратата. Сервитьорът чака. Сестрата – аборигенка с неудобство вади портмонето, плаща всичкото…
Американките дори не споменават нещо като благодарност..
А сестрата се прибира да пие успокоителни – току-що е останала с две роднини по-малко…
От тия, за които отдавна е казал Алеко: „Пази, Боже, сляпо да прогледа!“…
© Георги Коновски All rights reserved.
