На лов за шарани
- Вчера ходих За риба – каза Митьо Джибрата и се облегна назад на стола – Жената искаше да уловя нещо вкусно, че и много. Щяла да кани приятелки, да се демонстрира каква готвачка е… Абе, аз я знам, ама нали за пред хората… Та отидох на Тъмния вир…
Пешката изля поредната малка мастичка в устата си и примлясна:
- Пак рибарски лакърдии – рече пренебрежително – Отишъл си, метнал си серкмето…
- Не! – възмути се Джибрата – Никакви такива! Аз съм честен и почтен рибар, въдичар, спазвам закона и правилата… Въдицата метнах и като почна една… Като дъги изхвърчаха от водата и – хайде в кошчето…
- Стига, бе… С вицове ли ги примамваше – рече бай Кольо Мушката.
Митето почти се изправи, после се усети и отпусна обратно на мястото си.
- Едно позна – примамвах ги. Щото като ми рече жената какво пак иска, задействах се. Отидох до вира – един ден, втори, мятах кюспе, роних хляб… О!
И се загледа в идващият към масата Киро с някакъв непознат човек.
- Привет на получестната компания - каза Киро – Пак ли професионални лафчета въртите? Това е братовчедът, сядай Трифоне… До къде бяхте?
- Пак се бъзикаш – рече Митето – Ама нищо… Разправях как хитро примамвах едни шарани. Та после като ги хванах, като ги опекохме…
- Хвали се само – подметна Пешката – Аз оня ден рекох да уловя нещо хубаво и тлъсто. Нали вече е студено, подхранвах едни…
- С какво? – прекъсна го Киро – С надежди ли?
Всичките се засмяха. Даже новодошлият, макар да не знаеше за ловните и рибарски подвизи на компанията…
- С надежди, я – рече Пешката – На това се ловят всички. Пуснеш му туй-онуй, то се надява, че и после ще има, още и още ще е за него, а накрая ти…
- Знам – прекъсна го братовчедът на Киро, макар като новопоявил се в компанията трябваше да си трае и да чака покана – Майсторлъкът е в захранването. Пускаш обещания, надежди, очакване, че всичко ще е на аванта, и пак на аванта, и още на аванта… Докато се настърви. А ти чакаш, обещаваш, дебнеш… Че като пуснеш нещо за черен петък или бяла събота…
Насядалите се спогледаха, вдигнаха едновременно чашките, гаврътнаха ги и впериха поглед в братовчед му Киро, комуто се падаше задължението да попита.
И той попита:
- Трифоне, извинявай, но за какво говориш?
- За професията – каза оня учудено – Нали сте търговци и обсъждате подготовката за поредната промоционална кампания и улова на балами?
- Кхъм… - Киро се прокашля – Абе, ти не чу ли, когато пред входа ти казах, че отиваме при една компания от авери – все ловджии и рибари, даже риболовци? Какви промоции?
Трифон се плесна по челото:
- Бате, чух, ама… Абе, потънал съм в бакиите си – иде черният петък, измисляме всякакви уловки и капанчета, захранваме потребителите спримамки – от падане на цените до суперизгодни промоции, две ненужни на цената на един боклук… От посетители да станат купувачи, а после и шарани – потребители…
Около масата настъпи тишина. Киро се огледа и рече:
- Аз ще си го водя… Извинявайте, братчета… Получестна компания сме, ама чак търговски хватки не прилагаме... Да вървим!
Интересни коментари, които нямат място тук - https://genekinfoblog.wordpress.com/
-
© Георги Коновски All rights reserved.
