На музите ми
Музите са винаги недостижими! Мечтаеш за тях. Толкова са близо до теб, но в същото време не е възможно да бъдат твои до край. Винаги съм се питала, кое е по болезнено, да бъдеш вдъхновение за някого или да си вдъхновеният?! Когато срещнеш такъв човек, сетивата ти се изострят до лудост. Кръвта ти започва да препуска, като река след пороен дъжд. Усещаш всяко движение още преди да са го извършили. Порите ти се отварят готови да попиват всеки поглед, усмивка, жест... Мислите ти започват да се борят с теб, че не е възможно, че не трябва, че е по-добре да се обърнеш на другата страна. Но желанието е по-силно! Защото знаеш какво ще изпиташ. Тази цялост дори за секунда е като опиянение! И всъщност винаги съм се питала, дали музата люби душата на поета или той нейната!? Може би никога няма да разбера!? Но знам едно! Че двамата много си дават, но и си отнемат! Всъщност дори нямам нужда да си отговоря! Чисто човешко любопитство. Решението е изцяло наше. Ще се обърнеш ли на другата страна и ще продължиш по пътя си, без да се отклоняваш, целеустремен? Или за миг ще погледнеш в очите и!? Но тогава няма връщане назад!!! Ще те посъветвам само едно! Никога не си играй с това!!! То създава цели светове, но руши вселени!!!
26. Ноември 2019г.
П.П. Сами ще се познаете!
© Екатерина Глухова All rights reserved.
