ХРАМЪТ
Нещата не вървяха добре за Хабиб. Треската му се усилваше, а раната на крака хващаше гной. Не можеха вече и да го хранят, защото той не идваше в съзнание.
Трябва да го отрежем, иначе ще умре - повтаряше Воцлав, но никой не се наемаше с това.
Нямаха достатъчно опитен лечител. Нямаха никакви хора, племето загиваше. Седяха всяка вечер край запаления огън, мълчаха мрачно, дори вече не се караха. Марина и Естел бършеха потното тяло на умиращия Хабиб с влажни парцали и се молеха тихо на боговете да го спасят.
Мъжете печаха късове месо от убития глиган, който бе атакувал изненадващо, нанасяйки фаталния удар с почернелите си бивни.
Сегите имат лечител - промърмори Ханс.
Сегите само това чакат, да ни погълнат - ядоса се Вацлав. - Нямаме работа с
тях.
Според законите, едно племе не можеше да съществува, ако е под десет човека. Без Хабиб, щяха да останат девет. Тогава всеки би претендирал да се присъединят към него.
Най-близкото племе, с което се засичаха постоянно, бяха сегите. При тях ли ...