На необвързаните...
На всички, които се страхуват от обвързване (включая и себе си)...
Наранявали са ни, разбивали са ни сърцата, нощи поред сме плакали, наливайки се с алкохол, само и само да успеем да си спомним онези, хубавите моменти, които са ни карали да настръхваме... След като сме се удавили в спомените, се опитваме да ги забравим или поне по-малко да мислим за тях. Или поне така казваме на тези около нас. Но всяка вечер мислим за него и се сриваме за пореден път...
Времето лекувало... Е, едни забравят, други живеят с горчилката!
Тези, забравилите, продължават да се радват на живота. Намират следващата „голяма любов” и се правят на щастливи. Докосват, целуват, обичат...
Но онези, решили да не се подсладят, са в застой. „Любовен застой”. Те мислят и премислят случки и ситуации, търсят грешки, страдат... и в хаоса на своето битие забравят да обичат! Не допускат никого до себе си или поне не така, както са го правели преди. Предпазливи са! Страхуват се от ново обвързване, защото горчилката, която не са преглътнали, е заседнала като буца в тяхното гърло.
Не ми се плаче пак!
Сега намерих някой! Но още го мисля... Мразя да мисля, особено след толкова много алкохол! Но „пияните устни изричали трезвени желания”, или поне така бях чела...
Да му дам ли шанс?
Пък после пак ще си поплача... (Това вече го мога)
© Опс All rights reserved.
