Като дете посещавах ателие, в което художник даваше безплатни уроци на кандидат студенти, покрай които бях като изтърсак. Освен композициите за рисуване, имаше и жив модел. Беловлас старец, изумително приличащ на Леонардо да Винчи. Независимо от това дали го рисувахме, той прекарваше времето с нас, разказвайки ни истории за художници, музиканти ... Беше като енциклопедия с пулс, към чиято мъдрост и познания се бях пристрастил.
Понякога се случваше в ателието да идват на гости бивши възпитаници, реализирани вече художници. Веднъж някакъв Пикасо ми висна над главата зад статива и започна да ме критикува ... Тогава върху рамото си усетих ръката на нашия Леонардо: - Петък е, моето момче, хайде с мен на студийно кино.
Докато крачех до овехтелите сандали, обути на боси крака, получих един от най-важните житейски уроци в живота си:
- Забрави това, което този възгордял се мъж ти каза! Твоето място не е в неговия калъп. И запомни едно! Никога не си позволявай да критикуваш и даваш непоискани съ ...