На Пикасо с любов
Като дете посещавах ателие, в което художник даваше безплатни уроци на кандидат студенти, покрай които бях като изтърсак. Освен композициите за рисуване, имаше и жив модел. Беловлас старец, изумително приличащ на Леонардо да Винчи. Независимо от това дали го рисувахме, той прекарваше времето с нас, разказвайки ни истории за художници, музиканти ... Беше като енциклопедия с пулс, към чиято мъдрост и познания се бях пристрастил.
Понякога се случваше в ателието да идват на гости бивши възпитаници, реализирани вече художници. Веднъж някакъв Пикасо ми висна над главата зад статива и започна да ме критикува ... Тогава върху рамото си усетих ръката на нашия Леонардо: - Петък е, моето момче, хайде с мен на студийно кино.
Докато крачех до овехтелите сандали, обути на боси крака, получих един от най-важните житейски уроци в живота си:
- Забрави това, което този възгордял се мъж ти каза! Твоето място не е в неговия калъп. И запомни едно! Никога не си позволявай да критикуваш и даваш непоискани съвети за творби, на техния творец. Те са му деца, които е създал с любов и той ще направи всичко възможно да ги защити ... Щастието, Иве, не вирее сред кавги! Ако не можеш да кажеш браво, просто подмини, за да не станеш за смях ...
- Два билета, моля!
© Ивелин Върбанов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Валентина!)))
-
Чудесен къс разказ.
-
Благодаря ти, Димитре! )))
-
Драги Иво,
Аз избягвам да пиша рецензии и да давам оценки, но този къс разказ ми хареса. Късият разказ е труден жанр. Трудно е с 300-400 думи да кажеш нещо което да впечатли читателя и той да се замисли, да го прекара през собствената си душевност и то да остави следа в съзнанието му. По своето действие късият разказ е доста сходен с поетичните творби. Лично аз споделям възгледа че ако човек има да казва нещо на света, трябва да го направи по най-краткия и лаконичeн начин. На тебе очевидно това ти се отдава. Така че: Go on!
Д.Г. -
Учителят само отваря вратата ...
Поздрави, Марко! ))) -
Много интересна тема, коментарите също. Що се отнася за "уроците" има един тънък момент. Учителят е учител, защото те учи на техниката на създаване ( букви, ноти, техника на рисуване). Учителя не може да те научи да твориш своя музика, да пишеш разкази или да рисуваш отражението на собственото си въображение. Ако имаш проблеми с техниката, със законите на създаването на творбата ( правописни грешки, неспазване на правилата в музиката или рисуването) право на учителя е да ти ги покаже.
Но ако създаваш свое творение ( изказвам моето лично мнение) не може някой да дойде и да каже защо така а не иначе. Лично аз, ако не харесам творба - не я коментирам, защото може би не я разбирам и за това не ми допада. Не съм идеален, за да разбирам от всичко. А може би творбата си има свои почитатели.
Създаването на творба е нещо лично.
И никой не може да ти помага, защото ти си твореца.
Поздрави ! -
Благодаря, Деа! )))
-
"Красотата е в очите на гледащия" ...а аз видях красота тук...Поздрав!
-
Благодаря, Ангелче!
Тука е така ... Пак заповядай ... ))) -
Разбира ме се, Ирина!)))
Последното което чух за Били, бе: Абе, човек, какъв е този дявол, който взех от теб?! Не те послушах и големи бели ми направи ... Ще го дам на лъвовете в зоологическата градина ...
Преди да напусна комплекса трябваше да го продам, защото нямаше хора, които да се справят с него без мен. Прецених добре човека и знам, че не влязъл в менюто на лъвовете от варненския зоопарк ... -
Ивелин, ако си сложа ръка на сърцето и ти отговоря, ще помислиш че лъжа
Виж, за мнението и присъдата съм съгласна.
И като се замисля, то е повече в насока персонажи, образи, подход към тях или и аз не знам какво точно, но не и към който и да било автор от упор.
Тъй, чееееее....разбрах. Прав си.
Надявам се Били да е добре -
Ех, Ирина!)))
Границата между мнението и присъдата е тънка както на мравка крака. Говоря за нея и за нищо друго. Кажи ми като жена с ръка на сърцето. Случвало ли се е някой да ти прониже душата с непремерено мнение за външността ти? ))) Нямаме право да нараняваме и съдим когото и да е, особено като творци с чувствени души! Можем единствено да служим като модел на подражание за тези, които ще го изберат ... Всичко на тая земя е подвластно на физичните закони ... дори и клишетата го твърдят ... ))) Един от конете в комплекса ни беше вкарал в травматологията десетки хора през годините, включително и туристи, защото сиромасите си позволяваха без придружител да му досаждат и търсят контакт, без да познават характера му. Дори и ветеринарите се страхуваха от него и поради тази причина ми се налагаше да го лекувам по неволя ... Някой ден може да ви разкажа за него. Казва се Били и е голям красавец, и чешит, другарче.))) Надявам се да е жив и здрав, не му знам съдбата ... -
Не така, Ивелин, недей наистина!
За съветите не съм мислила, но виж мнение всеки би трябвало да може да изкаже. Мисля, че така е честно. Вярно е, че произведенията на твореца са негови деца и той ги е изстрадал, преживял, вълнувал се е , когато са се раждали.
Но по дяволите, ако очакваме или добро, или нищо, като при мъртвец.
Пустият му пангар! Като си на него, не се готви за бой, а за приемственост и почитане на чуждия....хм, прочит, така да се каже
Хубаво е да не забравяме, че нищо не е лично. -
Да речем, че съм вол! Тегля тежката каруца в своя коловоз ... Всеки може да върви до мен по пътя и да се споделяме ... Но тръгне ли някой насерща ми, ще го прегазя ... за да продължа по пътя си ...
Благодаря, Петя! ) -
Хубаво пишеш!
-
Хората неспособни да се справят с емоциите си ... се опитват да контролират поведението на тези около тях. Непоисканата критика и непотърсените съвети са проява на социопатия, като тази при насилниците ... Тези, които не го осъзнават, лесно се превръщат в жертви! Мъдростта на човечеството се крие в клишетата ... "Пътят към ада е постлан с добри намерения." Нали?!
-
Мъдри са били словата му, така както подхожда на един беловлас старец.
Но ако искаме да бъдем реалисти, ще кажа, че според мен трябва да ги има и двата вида хора - такива каквито те хвалят и превъзнасят, и такива каквито те критикуват и те свалят отново на Земята.
Ако "чедата" на твореца са тръгнали по погрешен път, а той е заслепен от любовта си към тях и не вижда, някой трябва да му го каже.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
