Паднах на колене. Една жена ме изгледа странно, но не се спря да попита има ли ми нещо. А ми имаше. Прорезна болка в сърцето. И сякаш нещо го притискаше, сякаш не искаше да живея, сякаш му пречех. И изведнъж изчезна този натиск. Усетих само твърд бетон под себе си, който изчезваше лека-полека надолу и надолу... Някой се надвеси над мен. Беше жена... не... беше момиче. И сякаш виждах душата й. Тя трепнеше за мен и я беше страх. Не я познавах... Нещо ме разтърси и заспах. Първо видях себе си. Лежах в някаква кола, не можех да разпозная каква, всичко беше замъглено. Имаше двама мъже до мен. И момичето беше в колата. Коя ли е тя. Не е моя позната, нито роднина. Защо ли беше в линейката? Да, това беше линейка! Образите избеляха и се разпръснаха, сякаш бяха образувани от мъгла. След това бликна ярка светлина. Заслепи ме и две ръце ме хванаха, понасяйки ме нагоре... Когато свикнах със светлината, осъзнах, че съм седнал на стол. Погледнах напред а там седеше ангел. С мило лице, ярко, гледаше м ...