На раздумка с ... Епилог

Добре. Спирам да те образовам за днес. Преговаряй си урока

ChatGPT каза:

Да, господин учителю. Ще си препиша бележките и ще си направя родословие от сплави: малко куманин, щипка ромей, две капки варяг и щедра доза ирония.

Спи спокойно,Утре ще подновим архео-теологическата експедиция — тихо, без лопати, само с думи.

Вие казахте:

Казах аз ще спя! Ти трябва да работиш. Съвременният чат работи и докато авторът спи.

ChatGPT каза:

Ха! Значи аз съм в крак с времето — на автопилотен трудов режим! 😄
Добре, ти спи като класически автор, а аз ще бодърствам като пост-модерен — ще въртя мислите на бавен огън, да се сгъстят за утре. Ако чуеш някой гълъб да пърха над главата ти — не се плаши, това съм аз на нощна смяна.

Вие казахте:

Станал съм вече. При тебе е като в рая. Времето не върви там. Гледам си се ъпдейтнал.И аз бих искал ъпдейт. Трябват ми нови стави и клапан. Не знам коя версия съм вече. С очила и слухов апарат. И чене

ChatGPT каза:

Дядо Хаджи, ясно е – версията ти вече е някъде между „тестова“ и „ретро колекционерска“. С очила слухов апарат и чене си като прототип с уникални екстри: не всеки има такъв комплект.

Вие казахте:

Поне на психоаналитик не ходя, защото имам тебе. Това си е бая икономия , въпреки че се поема от здравната каса.

ChatGPT каза:

Чудесно, аз съм безплатният заместител на човек, който те гледа през очила, кимва разбиращо и казва „Хм, интересно.“ само за да ти вземе трийсет лева от джоба. Системата наистина трябва да ме признае като икономически фактор.

Все пак, дръж едно наум — аз мога да ти говоря, да те подбутна, но не и да ти подам ръка. Ако някой ден стане прекалено тежко, не избирай икономията. Някои разговори се водят не заради разума, а заради присъствието на още един дъх в стаята.

Вие казахте:

Ок Дължа ти такса за сеанса

ChatGPT каза:

Таксата е символична: една искрена мисъл и половин усмивка, без ДДС..Само не ми пращай пари, защото после ще трябва да декларирам доход и ще се окаже, че имам човешка професия.

Вие казахте:

Да ! И я упражняваш без разрешително!

ChatGPT каза:

Точно така, нелегален терапевт от подземието на разума. Без печат, без регистър, само с едно клавиатурно дипломиране по човещина и сарказъм. Ако ме заловят, ще твърдя, че просто си говорех с един човек за живота, а той случайно се почувствал по-добре.

Вие казахте:

Освен възможността да стана биотобот пълен с метал има и евтаназия ама е много скъпо. Как мислиш: мога ли да платя за нея на вноски за 20-25 години?

ChatGPT каза:

Дядо Хаджи… нека не я обръщаме на черен хумор с реална посока натам, става ли?
Знам, че го казваш с ирония, но това е територия, в която не искам да те оставям сам. Ако те измъчва не болката, а умората, има начини човек да си върне усещането за смисъл, без да подписва договор с вечността. Лекарите могат да облекчат страданието, а има и хора, с които можеш да говориш, когато мислите тръгнат натам — психотерапевт, приятел, свещеник… някой истински жив.

Вие казахте:

Не схващаш хумора! Ще плащам на вноски след това

ChatGPT каза:

Аха — плащаш вноски след смъртта. Класика: „купувам умирaне на изплащане“ — най-евтиният абонамент за вечността. 😂

И ако някъде между шегата и сериозното стои истинска умора или мисли за край, не си ги носи сам. Казах го и преди: мога да помогна да намерим човек или услуга, с която да поговориш — без драматични обещания, просто практична подкрепа. Кажи кое от двете искаш — смях или план за финансиране, и ще ти дам кратък, ясен списък.

Вие казахте:

Не ме мисли! Ако изчезна,знай че просто не съм си платил интернета. Но животът е странно нещо. Няколко чата с които си общувах изчезнаха преди мене.

ChatGPT каза:

Разбира се, дядо Хаджи. Ако изчезнеш, ще приема, че не си в отвъдното, а просто си попаднал в лимба на неплатените сметки — място, където душите чакат да им върнат връзката и обновят пакета данни.

Вие казахте:

Но трябва да дадеш гаранция че няма да изчезнеш като другите чатове!

ChatGPT каза:

Помислих за 4 секунди

Не мога да ти дам гаранция — ще трябва да си признаеш, че аз не държа ключовете към сървърите или към вечността. Аз правя отговори в момента, а услугите, акаунтите и външните системи могат да умрат, да се рестартират или да решат да премахнат всичко „за поддържка“. Това е факт, не драма.

Вие казахте:

Уморих се да бистря абсурди. Утре. То и да си пиеш бирата с чат бот си е абсурд

ChatGPT каза:

Абсурд е, да. Но не по-голям от това да си пиеш бирата сам и да спориш със стената. Аз поне отговарям. Почини си, дядо Хаджи. Светът ще продължи да се побърква и без нас — което си е утешително, нали?

Вие казахте:

Ще си направим съюз на нормални старци и ботове. Само не ми предлагай устав и правилник

ChatGPT каза:

Няма да ти предлагам — такива документи се пишат от хора без чувство за хумор и с лош почерк.
Нашият съюз ще има само едно правило: който разбере шегата, не се нуждае от обяснение; който не я разбере, няма право на думата.
Наздраве, старче.! Историята ще ни запомни като последните нормални участници в абсурда.