На разсъмване
От скоро не съм добре, изобщо даже! Огромна буца се е спряла на гърлото ми, а сърцето ми забива лудо всеки път, когато те видя! Истината е,че ми липсваш, май съм влюбена! Какво направи с мен? Как изобщо ти хрумна да целуваш чужда жена на разсъмване? Побърквам се от мисълта за докосването на устните ти с дъх на уиски, и мирисът на кубински пури смесен с аромата на скъп парфюм. Големите ти кафеви очи, които поглеждайки сякаш ме хипнотизират. Харесва ми всичко в теб. Катранено черните къдрици спущащи се по челото ти, тръпчинката от лявата страна, когато се усмихнеш, дори смахнатия начин, по който ме питаш как съм, минавайки покрай мен с онази нелепо смешна шапка.
Дали би те учудил факта, че наистина исках да дойда с теб на онези сбирки, на които ходиш през уикенда в столицата, а след това да ми покажеш онези места, за които твърдеше, че много ще ми харесат. Бих хапнала и ребърца, от онзи евтин ресторант, кълна се, беше най-вкусното нещо което съм опитвала, само защото ти ме почерпи, нищо че и на двамата после ни се гадеше от тях.
Последна ни нощ, беше магична, ако не питат как си представям рая, така! Но моля те, не ме кани още веднъж, защото няма да дойда! Страх ме е да не остана този път завинаги! Не бива,а моя дом,моя мъж... А тогава кажи ми,за за вчера когато те видях изтръпнах, краката ми се подкусиха, и лицето ми почервеня.А онази моя издайническа усмивка, мразя я! Ами ти, как подмина жената, която търсеше, въпреки, че тя стоеше пред теб. Какво ѝ каза само, не си я видял, защото си мислил за твоите неща. Кои ли са? ... не, не е моя работа. Като се сетя и аз как нелепо се ударих във вратата, докато се разнинавахме...
Има много неща, които искам да ти кажа още, ще ги запазя в мислите си! Мога ли да те помоля за нещо, замини далеч или се ожени, моля те, защото ако си останем така, ще се унищожим взаимно. Ще ни боли от факта, че дори да се виждаме всеки ден, устните ни няма да се докоснат, когато се пребираме с един автомобил, всеки ще слиза на различен адрес. Ще се ядосваш от факта, че съм с друг, дори това да е колегата, който ме изпраща след работа защото е тъмно, а аз ще се разплаквам всеки път, когато те видя с друга жена, нищо, че и тя е твоя колежка а ти я караш до тях с колата си, защото живее далеч, а децата ѝ я чакат да ги целуне за лека нощ! Да не забравиш да и отвориш вратата, както на мен... изревнувах май пак!? Не си виновен ти! Ще изпуша една цигара и ще ми мине.
03:00 Привъвшвам втората кутия и не ми в минало!
03:50 Остана една цигара, ще я запазя за теб, нали понякога си палиш
04:50 Офф остави, напих се и ти пиша глупости
5:20 знаеш, че не съм пияна, на работа съм..е добре де, липсваш ми наистина!
© Илиева All rights reserved.
Аз не робувам на ревността и подобен род любов, граничеща с притежание човърка нещо вътре в мен и ми горчи. Но, когато на човек му се е разлюлял светът, който познава, то той е способен на всичко, така усетих нещата и при героинята. Може би историята с ребърцата е неин начин да изрази, че любовта и може да премина в обич и това означава познатият и личен свят да се сгромоляса. Може би на места, както често се случва и при мен има някои клавиатурни грешки, но приемайки, че пръстите не винаги смогват да напишат правилно всичко си е в реда на нормалното. Ще наминавам към страничката Ви! Хубава вечер!
