На скалите

Бледото сияние на луната огря вече посинелия труп, безпомощно лежащ върху скалите. Морските вълни хвърляха бяла пяна отгоре му. Раната върху гърдите му отдавна бе изсмукала всяка капка кръв от тялото. Вятърът безмилостно се гавреше с дрехите и косите му. Чертите на лицето му бяха така изваяни, сякаш велик скулптор си бе играл  с глината. Някога кърваво червените устни сега бяха бледо розови, почти бели. Сините очи стояха отворени, завинаги загледани в звездите. Морските птици кръжаха отгоре,  сякаш лешояди чакаха хищниците да приключат с храната си, за да започнат и те своето пиршество.
Кучешки лай разсея ятото за секунди. Двойка минувачи минаха на метри от тялото, но то така се бе сляло със скалите, че не можаха да го видят. Светлини на минаващ кораб го огряха, пак нищо, сякаш то не беше там. Морското вълнение се усили и малко по малко придърпа каменното тяло. Скоро то потъна в дълбините на морето.