2.12.2008 г., 23:49

На скалите

1.5K 0 1

Бледото сияние на луната огря вече посинелия труп, безпомощно лежащ върху скалите. Морските вълни хвърляха бяла пяна отгоре му. Раната върху гърдите му отдавна бе изсмукала всяка капка кръв от тялото. Вятърът безмилостно се гавреше с дрехите и косите му. Чертите на лицето му бяха така изваяни, сякаш велик скулптор си бе играл  с глината. Някога кърваво червените устни сега бяха бледо розови, почти бели. Сините очи стояха отворени, завинаги загледани в звездите. Морските птици кръжаха отгоре,  сякаш лешояди чакаха хищниците да приключат с храната си, за да започнат и те своето пиршество.
Кучешки лай разсея ятото за секунди. Двойка минувачи минаха на метри от тялото, но то така се бе сляло със скалите, че не можаха да го видят. Светлини на минаващ кораб го огряха, пак нищо, сякаш то не беше там. Морското вълнение се усили и малко по малко придърпа каменното тяло. Скоро то потъна в дълбините на морето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...