На стоп

НА СТОП

Колата спря. Вратата към мен се открехна и от там дойде :

• Качвай се моето момче! В това ужасно време всяко приключение си е лудост. Качвай се!

Седнах и затворих вратата. Колата бавно потегли и се смеси с потока.

• От какво бягаш? - усмихнато ме стрелна възрастната дама вземала ме на стоп – Само търсещите покой правят това – и след кратка пауза, в която погледа и се сблъска с моето недоумение, продължи – Виж се колко си мокър!

Спря чистачките за миг и после отново ги пусна, за да застържат по стъклото в скучния си танц.

• Не си приказлив. Каквото и да те мъчи, ще отмине. От мен да го знаеш! Баба ти Гинка е видяла много мъка по света. Дори моето момче, започнах да я различавам. Мъката има много лица и всеки в земната си одисея флиртува с някое от тях. Има хора, които са и ненаситни. Така като те гледам и ти си от тях.

Погледнах я. Носеше избелял розов анцуг, а червената ù коса бе прибрана от леопардова лента. Късите ù пръсти едва обхващаха волана. Стискаха го напрегнато, сякаш всеки момент ще се изплъзнат от него.

• Отивам във Варна, по работа. Ще купувам на дъщеря си апартамент. Онзи ден ходихме в един и можеш ли да си представиш – една кукувица живее там с 26 котки. Смрад! Ужасна миризма, имам чувството, че се е просмукала в кожата ми. 26 котки, ти казвам. Да беше отгледала дете вместо тази смрад. Хората се изродиха моето момче. Затвориха се в себе си. Търсят болката и живеят с нея – пристрастени. Изумяват ме озлобените лица по улиците, тъмнината в душите.

Погледна ме. Явно монолога беше навлязъл в същинската си част.

• Миналото лято ходих в Инстанбул. Да купя на дъщеря ми подарък за сватбата. Влязох в един магазин и се прехласнах по едни сатенени пердета. Купих и за щерката, и за снахата, пък и за мен. Примрях, като ги видях. Та излизам от магазина, натоварена и тръгвам по един баир към хотела. Ама то горещо. И като ми прилоша, ей така изведнъж. Причерня ми, нищо не виждам, направо ме изби една студена пот. И тогава, моето момче, дойде един млад турчин, подхвана ме, сложи ме да седна и ми даде чай в ония техните малките чашки. И, докато пия, ми вее с една кърпа.. Дойдох на себе си, а той извика такси, плати на шофьора и му каза да ме закара, където поискам. Кажи, моето момче, как да не живееш с усмивка, когато в този свят има и такива хора. Така съм възпитала и децата си. Прави добро не заради това, че ще ти се върне, а за това чувство, че си помогнал. Така докосваш Бога в себе си.

Колата премина покрай голяма табела с размазан надпис, но все пак четлив. Влязохме във Варна, а бурята започна да утихва.

• Снаха ми е от Игнатиево. Бяхме се събрали със сватовете за Коледа. И, от дума на дума, разговорът се извъртя към мистиката. Сватята заразказва, че в техния град живеела гадателка. С божествена сила, ти казвам. Ходих при нея, истински Бог – Дòбра се казва. Изуми ме тази жена, всичко от миналото ми разказа. Сякаш филм гледаше. А занапред ми казва – „Гинке, ти имаш отворено трето око, доверявай се на интуицията си.“

Колата намали и се насочи към една пресечките на главен булевард.

• Дали да вляза през тази малка уличка или да продължа по главната? Тук ще те оставя, моето момче, добре си поприказвахме. Мислех да мина по тези пресечки, ама айде, по-бързо ще стане по булеварда. Тук ще отбия, за да ти доразкажа.

Умело завъртя волана и се шмугнахме в уличката.

• Та Дòбра ми каза, твоята интуиция, демек третото око, ти е водача в този живот. Следвай го, той винаги ще те отвежда извън лапите на смъртта. В този свят освен ангели има и демони. Равновесието е между доброто и злото. И помни това, което ни прави Богове е възможността за избор. Мъдро нали моето момче! Прави добро заради чувството – това от мен да го помниш! От баба ти Гинка, дето те взе на стоп.

Слязох от колата. Наведох се през отворения прозорец и ù се усмихнах.

• Пази се! - това се отрони вместо благодарност.

Обърнах се и тръгнах по уличката избягвайки множеството локви. Миг след това се чу ужасен шум от удар на метал. Последваха писъци и викове за помощ.

Един автобус беше оценил опита на баба Гинка да избяга от интуицита си!