СЪДЪРЖАТЕЛНО
на Наско от Казанлък и на всички в "Откровения"!
-Ти, буден, по това време!
Зяпнал прозорец. Рано. Съвсем сутрин.
-Хей, няма ли да намалиш това!...- долетя от другата стая. - Още в седем ли…
„…започваш с тази ШУМОТЕВИЦА!” Довърши думите й наум, пресегна се и намали.
-Не е за вярване! – пак откъм другата стая.
Преди месеци щеше да увеличи до последно. Преди месеци по това време спеше втория си час сън, след нощно будуване в чата. А сега в седем е кукуряк. И без ШУМОТЕВИЦИТЕ, както ги наричаше майка му. Превключи на слушалки, така се слуша по-добре. Така ШУМОТЕВИЦАТА стига в теб. През ушите, плъпва в мозъка, смачкава го. Разглобява всички илюзии. Продухва ушите. Ококорваш се на четири. Вените ти са пълни с адреналин. И си готов за деня. Да влетиш в него. И да го разбиеш. С гръм и трясък. Макар че често по-героично е да си кротуваш. И по-трудно! ПЕЦАТА му намигна в оранжево (това по подразбиране беше компютъра – кръщаваше с никове нещата си): на 17 инчовия си екран вече имаше ...