Oct 22, 2013, 11:22 PM  

Началото на края

  Prose » Others
820 0 1
1 min reading

За тях, нормалните  животът им започва с денят и завършва с настъпването на нощта. И докато те сладко спят и сънуват, мечтите, които никога няма да бъдат част от реалността. Аз пристъпвам тихо в сенките. Затворил дяволските си очи, избирам поредната си жертва, между милионите други. Отивам при нея. Надвесвам се над обикновеното ú, скучно лице и вдишвам от противно, положително сладкият ù вкус и издишвам - моя. Наподобяващ на киселина и пълен с насилие и омраза. Точно по план, тя започна да се задушава. Горката. Имаше смелостта да си отвори очите, но едва след като го направи, разбра че тази нейна смелост всъщност е най-голямата грешка в целия ù жалък живот. Когато някой смъртен допусне грешката да ме погледне - в очите им се отразява единствено страх. Толкова силен и мащабен, че очните им ябълки сами избират да изскочат от очите. Дори те са по-интелигентни от собственика си и знаят, че е по-добре сами да скочат, отколкото да бъдат принудени. Дори нямат време да извикат за помощ. Безполезни са. И след толкова много векове, ме отегчават. Всеки път едно и също. Същият ужас, единствено жертвите са различни. Все същите сънища, мечти. И все същият глад за любов. Нищо чудно, че са толкова слаби. Не стига, че трябва да хранят нищожните си, безполезни тела, но имат и да задоволят глада на душите си. Колко жалко!
Чакат обичта, но тя не идва, затова гладуват. Няма и да дойде, за тяхно нещастие, именно заради нещастник като мен. Затова аз съм толкова силен, докато тези нищожества съществуват, винаги ще има страх и омраза. Толкова са лесни. Дори понякога не се налага да използвам силите си. Винаги се намират тъмни личности, които са готови да изпълнят всяка моя заповед, в замяна на няколко хартийки. Заради тях са готови да предадат хората, в които до вчера са се кълнели че обичат, семейството си и дори да убият. Продават телата си и душите си, а аз ги превръщам в онова, което най-много желаят... В хартийки. Записвам имената им в черния си тефтер и когато играта за тях свърши, най-безсърдечно ги задрасквам и всичко за тях приключва. А дори има такива, които го правят без да искат нищо в замяна и ги превръщам именно в това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неразбрана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оригинално и определено замислящо. Дано го прочетат повече хора!

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...