Жмръц се събуди посред нощ. Без причина. Седна и стъпи на студените камъни в красивата си къща. Запали цигара. На светлината от кибрита видя и причината. Любимият му котарак Марвин, късокосмест сив Тигър, беше станал на топка. Напълно вцепенен. С очи като палачинки. Гледаше към входната врата.

Очакваше Я. Всъщност Я очакваше всеки ден през последните години. Докато Тя му отнемаше един по един всичките верни Нинджи. Явно беше останал последен😊

    – Привет, мила! Ей сега ще ти отворя! Само да си обуя едни гащи да не те притеснявам с дарбите си😊 Позволи ми да изнеса котарака навън! Съвсем взел дал е. Имаш да си оправяш сметките с мен. Не с него! Ще ти върна ухото…

Нахилен допуши цигарата си, запали свещта и се засмя с глас при вида на вцепенения му единствен приятел. Не веднъж го беше измъквал на косъм предугаждайки опасностите 5 минути преди да се случат.

Котките са преродени Магьосници си помисли с усмивка Жмръц и не случайно му готвеше с удоволствие любимата сьомга с орехи и моркови.

Гушна нежно топката, която се беше окостила на голямо, погали му настръхналата козина, леко се убоде и го изнесе през един от четирите тайни входа/изхода, които си беше осигурил в къщата. Смутни времена бяха.

Силен вятър изви, тъмнината се спусна към него като хищна птица. Не беше сама Дъртата този път. Явно си беше довлякла и всичките Конници на Апокалипсиса. Нормално😊 помисли си Жмръц. Толкова пъти Я беше мамил до сега. Толкова души беше измъкнал от костеливите и ръце…

     – Бясна ще да е – промълви с усмивка😊

     – Ей сега слизам да ти отворя! Имай още минутка търпение! Паля огъня и слагам чайника! Едни гъбки са ми донесли… Много са яки. На чайче са Божествени! Ще останеш доволна от мен този път! Обещавам…

Ако успееше да оцелее до изгрев щеше да Я измами отново. Слънцето щеше да разгони Конниците на Апокалипсиса и силите се изравняваха… Всеки път Я беше побеждавал до сега!

Винаги има първи път! Издайническо гласче го подсети да не се отпуска. Баба Яга беше с него… Хубаво е да имаш по някой грозен, древен роднина насреща!

С Усмихната душа и сериозно лице бавно слезе по стълбите. Пое дълбоко дух. Плю си 6 пъти в пазвата както Баба го беше учила и отвори вратата…

     – Здравей скъпа! Заповядай. Чая е почти готов. Само малко запарка му трябва. Казват, че ако го запариш като хората други Вселени виждаш… Ще го пробваме заедно😊

Смъртта малко объркана изтрака злобно с кости и го последва безмълвно по стълбите нагоре. От черните дупки в черепа И свистяха мълнии. Свещта изгасна…

Качиха се безшумно. Щмръц шеташе и си бърбореше с усмивка на уста. Смъртта се огледа изпитателно, грабна един пух на котки и се настани срещу камината. Дърветата пукаха изгаряйки сякаш се опитваха да избягат. Чайника на Баба весело подсвирваше на огъня. Омаен аромат на халюциногенни гъби беше напълнил стаята.

     – Различна си днес! Сякаш по-красива! Но нещо ти липсва… Къде е косата?

     – Модерни времена. Имам ножица на батерия в джоба. И аз остарявам.

Шмръц се усмихна под мустак и си каза на ум – мързела ще те убие, Старо!

Смъртта сякаш го чу и издрънка недоволно с кости…

     – Чаят е готов, мила! Мед или захар да ти сложа? Или да капна половин литър от моята кръв вътре?

      – Мед стига! За сега…

След още малко суетене и дрънчене една чаша с ароматен чай се отзова пред смъртта, а друга пред Шмръц. Разбърка огъня с остена (както Баба го беше учила) и седна срещу нея.

С усмивка до уши.

     – Прощавай за ухото, скъпа моя! – започна да говори последната Нинджа. – Сложил съм ти го в чая. Вярвам, че вече можем да кажем, че сметките са ни чисти! Нали?

     – Не! – кратко отговори Смъртта. Не беше много словоохотлива. И Слънцето го нямаше… Трябваше да печели още време!

     – Разбирам! Може би малко съм прекалил с теб! Прощавай! Аз съм си такъв! – добави с Усмивка.

     – Хайде! Наздраве! Старо! – захили се с глас и отпи голяма глътка от чая. Стаята се завъртя. Долу стана горе. Гравитацията изчезна. Полетяха. Както си седяха. Черните дупки в черепа на Смъртта изглеждаха опулени😊

     – Добри са гъбите! Нали, мила?

     – Хмм, да! – с ненавист просъска старата му приятелка…

Зорницата срамежливо се показваше от изток. Вятъра галеше короните на дърветата. Даже дъжда беше намалял и стоеше в очакване.

Калта в Кокаляне, където беше къщата на Шмръц беше известна с магическите си свойства още от тракийските времена. Не случайно се казваше Кокаляне този стан.

Кал до Кокълите! Лепкава, мазна, гнусна… Конете отвън пристъпваха от крак на крак в опитите си да се изчистят от нея, но по магически път тя се изкачваше по коремите им и даже беше налазила краката на Апокалиптиците. А и дъжда нежно им се стичаше във вратовете…

Те не разбираха защо се бави Смъртта.

Допиха си чая. Чертите на Смъртта омекнаха. Ако се вгледаш малко по внимателно можеш да решиш даже, че е хубава.

     – Е не мога да пия чак толкова много! – промърмори Шмръц.  Смъртта се усмихна! Чая работеше!. Благодаря ти* Бабо!!!

Обърна се назад и започна да рови в някаква торба докато си мърмореше под нос. Това беше торбата му с номера. Спасявала го многократно. Пълна с артефакти от всичките му победи!

Погали един изсъхнал скалп, метна го настрани и стигна до дъното на торбата… От там изникна позлатена рамка със овехтяла снимка на някога красива жена. Погали я нежно и я тикна под носа на Смъртта.

     – Познаваш ли я? Това е Баба! Баба Яга! Сега е доста по-различна защото не е правила секс от няколкостотин години. От когато и отмъкна Кашчей Безсмъртни! Защо се беше кръстил така този глупак така и не разбрах. Баба още страда за него!

    – И много ти е набрала да знаеш! – каза с усмивка Шмръц и се загледа изпитателно в Смъртта...

Силните гъби за миг станаха слаби. Смъртта. потрепери толкова силно, че птиците веднага напуснаха Кокаляне, България, че и тази Вселена.

Стаята се напълни със студ. Даже пращенето на горящите цепеници не се чуваше. Нещо демонично се въртеше в черепа на. Но се усещаше и напрежение…

Може би сексуално😊

     – Ех тая моята Баба голяма Парясница е била на младини! Де да се бях метнал на нея! – Усмивката не слизаше от лицето на Шмръц. стисна силно краката си. Чак изпукаха…

     – Познавам я. За съжаление… изпусна се   и веднага съжали за това.

     – И тя те Помни, скъпа! Непрекъснато ми говори за теб!

Мощно тракане на скелетни кости заглуши последните думи. Една плешка тупна на пода и Шмръц любезно се наведе и я подаде на. Тя вдигна плаща си, обърна се, намести я някак си и промълви с леден глас:

     – Не искам повече да слушам за нея!
 

Слънчев лъч погали нежно челото на Жмръц. Отвън се чу суетня. Калта беше започнала да стяга. Конете решиха, че това вече е прекалено, облизаха се под опашката и си биха петите в гъза!

Бяха останали само тримата. Най-великия измамник, Баба му и. Ако не броим Марвин, който се въртеше около вратата и си точеше ноктите. Никой не можеше да го прави на топка! Никой! Даже и !

     – Съжалявам, любима моя! Баба ме помоли да ти предложа следната сделка. – Бръкна дълбоко в джоба си и след известно ровене и суетене извади един косъм и го сложи пред .

     – Ако успееш да изправиш този косъм Баба ще ти прости! И ще си купи вибратор най-накрая! Имаш 50 години за тази задача!

     –Ако ли не ще ти се наложи да заместиш Кашчей, любима моя! – Усмивката не слизаше от лицето му!

След миг и малко мъгла Смъртта беше изчезнала… И косъма на Баба също…

Размина се отново! Имаше 50 години на разположение да възстанови клана ГъДи МъДи. Баба му се смееше неистово в главата му😊 И се гордееше с него! Единственият изтърсак! Шмръц!

Стана. Отвори вратата. Гушна си малкия Тигър, който мъркаше от щастие! Пак се бяха измъкнали на косъм! Този път на Бабиния косъм!

     – Обичам те*, Бабо! – промълвиха двамата едновременно.

     – Обичам те*!

Денят се търкаляше по неговия път. Дъждът си беше отишъл. А Слънцето се смееше…