Рано сутринта, както се бяхме уговорили, с Калин станахме, благодарихме сърдечно на пича, че ни приюти, и отново поехме навън. Слънцето бе изгряло едва отскоро, но въпреки това си личеше, че ще бъде типичен жарък летен ден.
Решихме да седнем някъде да пийнем по кафенце и да се посъбудим. Калин имаше в резерв доста интересни историйки от богатото си на събития минало, част от което не би могло да мине за съвсем чисто.
Не губихме много време и скоро отново бяхме на магистралата. Никога дотогава не бях стопирал толкова рано сутрин. Сигурно сме изглеждали доста странно за подминаващите ни коли, две самотни фигури със стърчащи палци. Започнахме да подритваме безцелно камъчета, и на двамата вече не ни се говореше. Слънцето започваше да се качва, дарявайки всичко наоколо с гореща ласка. напразното висене ни поизнерви, бяхме недоспали и леко махмурлии.Накрая Калин каза, че му е писнало да чака и реши да тръгне пеш, което си бе доста смело решение предвид разстоянието и задаващата се жега. Отно ...