Aug 10, 2007, 5:16 PM

Надбягване 

  Prose
1099 0 3
10 min reading
Надбягване
_____________________________________________________________________
Слънцето се покатери на покрива на старата порутена сграда и седна, като сви краката в коленете си така, че брадичката му опираше в тях. Това беше единственият начин да се задържи там горе, тъй като беше прекалено голямо, за да може да стои изправено върху наклонената повърхност, без да се страхува, че всеки миг някоя керемида можеше да се отчупи и да го повлече със себе си надолу. Естествено, че изправеното положение му даваше предимството да го видят повече хора, но в такъв случай то би било принудено непрекъснато да се старае да пази равновесие, да координира всяко едно свое движение, да стъпва внимателно и да съгласува положението на ръцете с това на краката си. Това създаваше много неудобства, още повече, че слънцето не знеше колко време ще му се наложи прекара там горе.
И така, слънцето седеше в това положение на покрива, и се беше замислило за нещо свое, а през това време ръцете му, усетили се свобо ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хотен Зонтаг All rights reserved.

Random works
: ??:??