Ухае въздухът на аромат духовен и надежда откровена.

Светът земен пее с глас вълшебен. 

Слънчогледи заспиват под залезни лъчи, 

детски глас кънти из полята. 

Къща смирена странства из обятията 

на залеза лъчезарен. 

Дъх на старост вещаят полята 

с дъх прекрасен. 

Лъчите галят керемидите напукани.

Лъчи! 

Лъчи, извиращи от светове необятни, приказни. 

Светове на вечните съзвездия!

Небесата бликат от чувства за нов живот 

и доброта по цялата Гея. 

Детски очи блестят и мечтаят, а

небесата бдят над тях. 

Хвърчила красят просторите въздушни. 

Царски теменуги се любуват на алените си цветове. 

Бърдовки облаци сънуват, за Рая бленуват. 

Червенокоса старица трохица на гълъб подава. 

Надежда за добро се подава!