Feb 27, 2016, 10:12 AM

Надежда

  Prose » Others
921 0 1

  Забързани минути, оплетени мигове, върволица от неща и някаква празнота. Избягали са сълзите някъде, викам ги, но не идват, моретата са пресъхнали, като долини пълни със самота.
Бягам след впечатления, образи, наблюдавам хода на вятъра и променящата се светлина.
Бягам след времето объркано, подивяло, застлало мъгла над сетивата в своята множественост и еднообразна студенина.
Бягам след себе си, нещичко да уловя, нещичко да узная, чакам по гарите, но не виждам влака на безкрая.
Бягам след другите и чакам благоволение, а всъщност губя упование.
Бягат емоциите - диви коне, препускат мислите-бесове, само жилките на дървото спокойни са, в тихи, прости редове.
И добре, че е мириса на портокал и канела, и белия лилиум, който цъфти.
И добре, че е звукът на камбана, старите улици, тихите дворове, птичките и жълтите листа.
И добре че е една средновековна гравюра и някаква странна приемственост между там и сега.
И добре, че е пламъкът на свещта, извиващ се някак несигурно, но топъл и жив, топящ се, изчезващ, но топъл и жив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми. Накрая- но пазещ викът на надеждата.

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...