Mar 30, 2019, 9:19 PM

Надеждите на бай Георги 

  Prose » Narratives, Humoristic
760 0 6
2 мин reading
Имаше малка аптека и бедна клиентела. Помещението приличаше на офис пред ремонт. Рафтовете му бяха почти празни. Работеше предимно с поръчки. Събираше заявки за лекарства, които впоследствие доставяше до ден-два.
- Може ли такова безхаберие!? Хората се чудят как да свържат двата края, а те заеми теглят, хотели ще ми строят.. - тюхкаше се аптекарят пред поредният клиент.
Леля Пена кимна в знак на съгласие, макар че не й беше до това. Мислеше за манджата си на печката, как ще загори и какви последици ще има в къщи. Мъжът й бивш военен, а сега охранител беше строг човек с изтънчен кулинарен вкус и голям апетит.
- Добре де, как може такова нещо...Ти ми кажи..милиарди да се пръскат за щяло и нещяло, а пари за здравеопазване да няма! Аз писмо ще им напиша. - продължаваше разпалено аптекарят докопал най-после слушател.
Тя грабна бързо лекарството си и измърморвайки: "Така е, така е.." излезе през широко отворената врата. Тръгна нагоре по улицата леко подтичвайки с надеждата, че няма да има за ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??