Надеждите на бай Георги
Имаше малка аптека и бедна клиентела. Помещението приличаше на офис пред ремонт. Рафтовете му бяха почти празни. Работеше предимно с поръчки. Събираше заявки за лекарства, които впоследствие доставяше до ден-два.
- Може ли такова безхаберие!? Хората се чудят как да свържат двата края, а те заеми теглят, хотели ще ми строят.. - тюхкаше се аптекарят пред поредният клиент.
Леля Пена кимна в знак на съгласие, макар че не й беше до това. Мислеше за манджата си на печката, как ще загори и какви последици ще има в къщи. Мъжът й бивш военен, а сега охранител беше строг човек с изтънчен кулинарен вкус и голям апетит.
- Добре де, как може такова нещо...Ти ми кажи..милиарди да се пръскат за щяло и нещяло, а пари за здравеопазване да няма! Аз писмо ще им напиша. - продължаваше разпалено аптекарят докопал най-после слушател.
Тя грабна бързо лекарството си и измърморвайки: "Така е, така е.." излезе през широко отворената врата. Тръгна нагоре по улицата леко подтичвайки с надеждата, че няма да има загорял обяд и поредното мърморене.
Аптекарят седна разочарован от бързо приключилият разговор. Заби отново нос в компютъра и зачати във фейса. Накрая се реши да напише трогателно писмо до г-н. Премиера. Щеше да го информира за тежкото положение на малкият бизнес Не искаше много, само държава в която не се плащат данъци,такси и осигуровки. Ами това си бяха пари хвърлени на вятъра!
Измислянето и изпращането на писмото му отне половин работен ден. Въпреки, че клиенти повече не се появиха, той се почувства преуморен и емоционално съсипан. Цялата тази политическа енергия му костваше объркване на поръчаните лекарства. Впоследствие бай Иван получи капки за запек, вместо за сърце, а леля Недялка сироп за кашлица, вместо за алергия.
От тези грешки никой не пострада или умря, а живота в малкото селце продължи монотонно, скучно, по старому.
Измина време. Аптекарят не получи отговор на писмото си. Той продължи да се надява, че ще живее в по-уредена, демократична държава, а неговите съселяни се надяваха, че ще имат друг по-добър аптекар.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Розали! Радвам се, че съм те разсмяла, защото това е най-трудно.
-
Здравейте Аластор, Станислава, Стойчо и Маринка! Благодаря ви за коментарите и положителната оценка.
Бай Георги си има реален прототип, който има същите мечти. Някои казват, че не трябва да спираме да мечтаем. Леля Пена е олицетворение на всички грижовни съпруги. Хубав ден на всички! -
Колкото по-малко илюзии, толкова повече истина!😅
-
Леля Пена с манджата -хаха! Браво!
Оскар за поддържаща роля! -
Този бай Георги с големите мечти къде го намери. Страхотни образи откриваш и ме изненадваш все повече и повече. А колкото до парите - те променят хората по най-неочакван начин, но това е друга история...
-
Вярно е, Марианка. Трябва очакванията да са по-реалистични. Например държава без данъци няма.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
