НАГРАДА ЗА СЪВЕСТТА

На рожден ден се правят подаръци, а на юбилей се връчват и награди. Ако не е по задължение или за подмазване, събитието кефи и юбиляря и поканените, и се превръща в един низ от целувки, наздравици и ръкостискания.
Ако обаче трябва да поканиш някого или да уважиш нечий юбилей по задължение на съвестта, то кефа „заминава на кино” и работата отива „на карък”. Не вярвате ли? Ей ви дискусия по тезата:

                                                                                    *
Седнали човешките качества, да заседават и да вземат решения, кое от тях да присъства на юбилея и каква награда да получи. Естествено, първо се вредило нахалството, то се опитало да се уреди и с най-голямата награда, но го изпреварила алчността. Станала съвестта и възразила, но никой не й обърнал внимание.
Опитала се добродетелността да изтъкне заслугите си, но веднага срещу нея гракнали завистта и подлостта, и я наврели в миша дупка, от където повече не се и обадила, милата. Съвестта възнегодувала, но всички са направили на глухи.
Притворността също се застъпила за добродетелността, но понеже рядко се изявявала, забелязали я и поканили на юбилея. След тази уж нежелана победа, тя се притаила в очакване на подходящият момент, за да се уреди с награда. Никой не забелязал горчивата усмивка на съвестта.
Подлостта, разбира се веднага успяла да прецака завистта с по-голям подарък и последната едва не се пръснала от завист.
Талантът с неимоверни усилия успял да попадане в светлината на прожекторите, т.е. да вземе думата, но веднага бил засенчен от посредствеността, която не само получила покана за юбилея, но си издействала и награда за цялостен принос. Тук скочила съвестта, извадила аргументи, но не ги взели под внимание.
Гордостта се засегнала от такова едно пренебрежително отношение към нея, но я обвинили в надменност и припряност и я върнали в опашката на чакащите. 
Злорадството останало толкова доволно от този факт, че аха да се откаже от покана и награда, но всички отчели че ще липсва на купона, и било поканено и наградено.
Толерантността и тоз път била толерирана, като всички признали удобството на толерантните ù позиции по спорните въпроси. Получила поканата си и толерантно не претендирала за награди, затова ù дали почетен плакет. Съвестта сега само се хванала за главата, но на кой ли му пукало за това.
Срещу овчедушието, нямало никаква опозиция и то безапелационно получило покана за юбилея и попаднало в списъка на наградените. Дори съвестта не възразила, а само притворила уморено очи.
Така, къде с повече, къде с по-малко препирни всички човешки качества се вредили с покани за юбилея, а повечето и с награди. Останала непоканена само съвестта. Тогава, думата взел срама:
- Не върви тъй някак си, а и не бива – започнал той и срамежливо замълчал.
- Да вземем пък да я поканим, или ако кажете пък, не – обадила се и толерантността.
- Добре, ще я поканим, но нали се сещате, че постоянно ще се обажда, ще се меси и ще развали, както купона, така и кефа на юбиляря – аргументирала предпазливостта.
- Да я поканим, но да я маскираме кат зевзеклък – намигайки се включила находчивостта.
Последното предложение, като че ли допаднало на всички и тъкмо да гласуват ЗА, и се чул гласът на разума:
- Вий луди ли сте – със съвест на купон? Тя никога и никъде не се кани, а за тази й награда, заслугата е само нейна.