Jan 6, 2014, 5:37 PM

Нахвърлени мисли 

  Prose » Others
819 0 5
1 мин reading
Вчера отново валеше дъжд, а на мен ми се искаше отново да си тук до мен, да те прегърна силно и да ти кажа колко много ми липсваше!
Но теб те няма, надалеч избяга и ме остави сам. Скитам се по света в опит да намеря друга, но едва ли някоя ще може да ме докосва, както ме докосваше ти, да ме целува, така както го правеше ти и да се сгушва в моите ръце, сякаш са най-скришното и сигурно място на света!
За съжаление обаче ти си отиде, защото беше подведена от празните обещания, изречени от фалшивата маска на покварения свят. Заедно с теб си отиде и моята надежда. Може да се чувствам празен, но искам да знаеш, че ще продължа, макар и от време на време да идваш като призрак в моите мисли и да ми напомняш за хубавите времена, които прекарахме, а след като изчезнеш, оставаш минала страница в моя живот, изпълнена с примес от горчив спомен и сладка заблуда.
Уискито отново е моят събрат за нощта, а на мен ми се искаше да усетя не неговата горчивина, а вкусът на твоите устни, впити в моите както в ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Велинов All rights reserved.

Random works
: ??:??