Най- безгрижното лято                     
                                                                                             Забранено за лица под 12г. възраст
                                                                                            
       Наближаваше лятото, Петьо отново се беше завърнал на село, след дългия престой при баба Димитра. Седнал на малкото столче пред къщата, той попиваше зелената свежест на градината, като с любопитство наблюдаваше живота, който извираше от всичко, което го наобикаляше,  дърветата бяха  започнали да прецъфтяват и пчелите продължаваха да жужат и да търсят прашеца. В градината  разнообразието на  птичите гласове, допринасяха за сложната симфония от звуци. Чуваха се и  кокоши напеви, примесени с гракането на патки, търсещи останали  зрънца , тревички  или песъчинки по двора,  които да клъвнат. Петелът, който винаги беше единственият господар на кокошият свят, царствено пляскаше с крилете си, и така силно кукуригаше, че  сигурно  и  в долната махала се чуваше неговият весел поздрав. Кучето Шаро доволно наблюдаваше изнасяният пред очите му спектакъл и от време на време, притваряше очи от  скука, като  че ли за него  финалът беше предварително  ясен.
По надолу се чуваше кроткото грухтене на  прасето, което вече приключваше със закуската  от прясно накосен щир и люцерна- любимите му деликатеси, след което доволно щеше да се изпъне на слънце и   няколко часа щеше да дреме така, като от време навреме щеше да разгонва мухите с опашката си.
Петьо очакваше всеки момент да дойде Радко - братовчед му, който беше на  шест години и беше една година по-малък от него. Тяхната задача лятото щеше да бъде, да  си играят на двора или на поляната пред двора, а към обяд  да  ходят  при баба Вана, тя да ги нахрани, и после да продължават играта докато се върнат родителите им.
Предварително имаше указания, че не трябва да се правят бели, но то и откъде да знае човек кое е беля и кое не. 
Тъй като в двора не им беше много интересно игрите започваха на  поляната пред двора. Там имаше по-големи момчета, които измисляха разнообразни игри.
 Една от тези игри беше ваденето на пехливани- паяци,  с топчета от смола и дебел конец. Ваденето от дупката на паяка-пехливан ставаше, като се пуснеше топчето в дупката на паяка, той захапваше топчето и децата дърпайки конеца изкарваха паяка на повърхността, и още докато е захапал смолата се пуска в пластмасова кутийка, или кутийка от боя за обувки. Когато се извадеха два такива пехливана  се оставяха в кутийката докато единия ухапе другия така, че да не може да се бие. То това зрелище си беше много опасно защото паяците бяха отровни.
Добре, че родителите на децата нищо не знаеха какво става на поляната.
Веднъж Петьо и Радко с голям интерес наблюдаваха   как  пасе едно бяло магаре. До него момент бяха виждали кафявото на дядо Ради, но бяло не бяха виждали.
Радко беше толкова любопитен, че  при всяко навеждане когато магарето започваше да пасе  заставаше зад него и го гледаше така, близо половин час. По едно време това ми ти бяло магаре какво му стана, така ритна Радко по корема със задните си крака, че самото то се уплаши и хукна да бяга нанякъде.
Радко падна на земята  целият  зачервен, взе да посинява и не можеше дума да обели доста време, добре че имаше по големи момчета наоколо. Раздрусаха го, накараха го да пие вода , та   едва, едва успя да  се освести.
Един ден двамата  разглеждайки градината на дядо Радо решиха да нагледат кошерите, които бяха наредени в един ред покрай каменната ограда. Тъй като Радко беше по- компетентен в това отношение, носеше и едно чукче със себе си. Оглеждаха те кошерите и гледат на всички кошери има по две три пчели, които или отлитат или се връщат с прашец, но само един кошер, няма никакви пчели. Гледат го те двамата и се чудят, защо няма пчели този кошер. Както казах по - горе Радко по ги  разбираше  тези работи. Взе с чукчето и леко започна да почуква кошера. Чука той, чука и по едно време от кошера започнаха да прииждат съвсем бавно, но настъпателно стотици пчели. Виждайки Радко пчелите с опиянение и радост започна да вика:
- Войска, войска, войскаа..- и продължаваше да чука с чукчето.
Петьо виждайки страховитата гледка се беше отдръпнал настрани и с недоумение се взираше в пчелина. В това време една пчела така  заби жилото си в бузата на Петьо, че това с бялото магаре, беше като сън в лятна нощ, в сравнение с  настоящото  внезапно нападение.
Отиват те при баба Вана, но и дума не обелват за проведената инспекция над пчелина. Баба Вана след като извади внимателно жилото, намаза  мястото с оцет и сол, и им каза:
-Каква работа имате вий при пчелите бе? Нямате работа повече там!
И за да бъде по убедителна им показала  камшика на дядо Радо, със заплашителна нотка в гласа:
-Видите ли?!
Същата вечер  в читалището на селото имаше прожекция на някакъв  филм, и за награда за добре свършената работа, нашите герои отидоха на кино. Естествено единият от посетителите на филма по технически причини  гледаше с едно око.
Друга случка, която заслужава да се запише в историческите анали,  е  случката с метлата. За уточнение тази метла дядо Радо чакаше да узрее до  есента, после  я стягаше с тел на две места,  та  в такъв вид,  тя му служеше да си мете двора.
Както си вървят и си играят в двора  на дядо Радо , двамата решават да си направят колиба. За какво ще им служи тази колиба, и как ще я правят те самите още не знаят?
И тъй като Радко има един стар навик да носи чукче със себе си, то те нещата стават много лесни за изпълнение. Започва  той  с чукчето да удря по основата  на израстналата в градината зелена метла, удря   с чукчето, събаря метла след метла, и двамата с Петьо трупат метлата на една голяма камара.
В един  много деликатен момент  дядо Радо, който много си пази метлата, и много държи тя да узрее до есента, и после да си я привърже с тел за да може да си мете двора, вижда малкото чудовище да размахва чукчето и голямата камара метли, и просто по интуиция грабва камшика, който стои подпрян  пред къщи, и хуква да гони Радко.
Само, че малкия Радко както ви казах ги разбира тези работи, през вратичката покрай оградата през Петьови  бяга той, но и дядо му Радо е държалив, на едно хлапе ли ще се даде. Бяга Радко, дядо му  с камшика след него, така обиколиха цялата улица няколко пъти околовръз, и Радко така се скри, че чак като взе да  се свечерява се появи, но   вече в присъствието на  майка си и баща си.
Естествено дядо Радо  много бързо му минаваше, но не забрави да  напомни на Радко:
-Ши та шапам, да знайш, чуваш ли!- което означаваше много повече от „Ще ядеш бой!”.
През това лято се изсипа огромен порой, и пръстницата, от която  хората от селото копаеха жълта пръст, за да си мажат подовете, а някои и стените на къщите   се  напълни с вода. Тъй като преди това хората бяха копали големи ями, сега беше се образувало истинско езеро. Това езеро беше на отстояние  около стотина метра от Петьови. Още на следващият ден след пороя, патките от селото гордо плуваха и си представяха, че са лебеди.
Един много слънчев и светъл ден, нашите двама герои решиха да  проверят какво става в района, и какво да видят? Група гмуркачи от съседната махала, правят такива скокове, че ако някоя баба беше станала свидетел на случващото се,  на момента би получила  реституция и дератизация   едновременно.
Та тръгват Радко и Петьо към езерото от Лох Нес и  след като  са съвсем близо до гмуркачите застават на  едно полуостровче, от където идеално се вижда провеждането на състезанието по скок във вода с  кало-канален привкус. И както наблюдават захласнати двамата, Петьо се обръща и вижда, че Радко го няма. Изчезва като новопоставен буков паркет в  ромска кооперация, като кредитно досие, на  разклатена банка.
- Раде, Радеее ?…- заоглежда се  Петьо, а водата  в близост до него беше напълно спокойна…
В този момент гладката повърхност  се разцепи  и след няколко секунди от нея излезе един от гмуркачите- Калин, а в ръцете си държеше Радко. След като Радко беше  поставен  на полуостровчето, той се раздвижи  и без да каже нито дума заедно с Петьо тръгваха към къщи.
От калната вода Радко приличаше, на каналджия, който току що се беше гмурнал да отпуши мръсната канализация, и вече  беше я отпушил. Въпреки това освен да върви към дома си, той не желаеше  да коментира какво се е случило, а само мълчеше.
Стигайки до входната врата на къщата Радко започна постепенно да издава събираният близо десет  минути звук, който постепенно се изля  като рев, и то такъв рев, сякаш дядо Радо вече беше го  стигнал  с  камшика.
Тъй като Радко беше набрал много точки в класацията, Петьо реши да се представи като по-големия, та  започна той да свири на най-тънката струна:
-Бате  направи ми прашка,хайде бе бате, направи ми хубава прашка…Днеска тъй, утре тъй, един ден батко му Стамо му направи прашка, ама прашка да видиш! С хубав голям чатал, със специална гума, но не от  тази от автомобилите, някаква много мека и еластична, абе с две думи- Ферари на прашките.
Та сдобил се Петьо, с това модерно и престижно за времето си съоръжение отива при Радко, този същия, който на няколко пъти взривява небето. И застават те двамата на пейката на баба Вана, която е насочена точно към шосето, където минават колите, за да проверят дали работи модерното оръжие. Тъй като водещият в случая е Петьо, Радко осигурява мунициите, тоест, камъните, а  Петьо ще прави генералната проверка.
За тяхно учудване, оръжието работи безпроблемно, от всичките осем камиона, които минаха  по пътя за около час, всички  до един бяха улучени. Това добре, но трябва да се провери, дали може да улучи  прозореца на шофьора, и докато се чудеха дали  ще го уцелят от първият път. О чудо! Не само, че беше улучено въпросното стъкло, а по точно, малкото странично стъкло, а заедно с него и шофьора. Камиона закова спирачките, и за секунда като, че ли  двамата изведнъж получиха нещо като разстройство, след ядене на сини сливи от чичо Ивановата градина.
- Какво правите вие, бе?- изрева разярено шофьора и тръгна към нашите красиви и  мили създания, поогледа ги, върна се ядосано, запали камиона и замина.
Вечерта батко му на Петьо напоително информиран от медиите в публичното пространство, такъв шамар му игра, че цялото звездно небе с цялата млечна галактика му светиха  през нощта, като в същото време по радиото съобщиха, че се е  активирал  и андронния колайдер.
На другият ден се развидели.

                                                                                                                                  Илия  Вълчев