(из мислите и живота на един просяк)

            Зимата е най-тежко. И въпреки това, обичам снега. Има повече коли и улици за чистене. А и тогава са най-хубавите празници. На Коледа и Нова Година хората сякаш се раждат отново. След това идва прекрасната пролет, която поражда чувство за сбъдване на мечтите и надежда за нещо по-добро. Лятото донася онази лудост, от която всички се нуждаем. Есента ни дава нежна меланхолия. Май го докарах като Вивалди... Ако си мислите, че съм добър човек – грешите. Ние, бездомниците, си имаме територии като кучетата. Лично аз винаги нося нож и съм готов да убивам, ако някой реши да рови в моите пет боклукчийски кофи. Нямам нищо за губене. Е… Тук, май, поизлъгах… Имам единствено вярата в Бог и му се моля да не се случи така, че да престъпя някоя негова заповед. Да. Аз съм доволен от ролята, която ми е отредена. Такива сме ние. Нас ни има, за да съществувате и вие, защото този свят е побъркан. Живейте си. Знам, че вие плачете. Аз не плача, защото се примирих. На мен ми стига да видя изгрева рано сутрин. А вие със смешните си тревоги нищо не забелязвате. Животът ви си отива в празни и суетни дни, докато аз живея и се наслаждавам на дъжда например. Как в умните ви, пресметливи и практични глави не идва мисълта, че се борите за власт само заради егото си? Че се борите за пари, които са нетрайни, а знаем, че те могат и да се фалшифицират? Е, добре, кажете ми, щом на нещо може да се прави дубликат, как можем да го обявим за абсолют и безкрай?

            Всички вие си търсите място под слънцето и се опитвате посредством изброените “блага” да сте по-високо и по-близко до него. Но, уви, съжалявам ви, няма да го достигнете. Защото там е горещо, там е светлината и топлината, а именно те са в основата на всичко. Забравих за славата… О, кой глупак и некадърник оприличи, даде име и сравни звездите небесни с човешките мижитурки?!

            Като отправяш такива обвинения, е редно да се представиш. Здравейте, аз съм Олег Григорович Манатин. Живея по улиците на Санкт Петербург. В нашата държава никой не се грижи за нас. И не е за учудване. Даже напротив. Ако не знаете, тук доста бият. Свикнал съм. Веднъж, обаче, си изпуснах нервите. Някакво момченце, видимо на 18 годинки, си похапваше хамбургер с месища (каквито аз не съм опитвал) и се гавреше с мен, като ближеше кетчупа и майонезата, и ми говореше: “Да ти е сладко, чичо, знам, че искаш да си на мое място, но си прецакан”. Господ го спаси. Или може би приятелчетата му. Слава на Бога – аз бях битият…

            Може би искате да знаете как стигнах до това положение? Ами… Историята е проста, колкото съм прост и аз. Има едни създания, които понякога могат да се нарекат дами, друг път прекрасни души и приятелки, а в моя случай курви и вещици. Най-интересното е, че външността много лъже, а когато са умни и пресметливи, и за капак те омагьосат, става страшно. Единственото, което имах от родителите си, беше двустаен апартамент. По хитър начин се възползваха от мен и загубих всичко. И, ето ме сега. Поне сега нямам илюзии спрямо хората. Че това е проклятието на цялата планета, ми е пределно ясно. Но аз имам приятели в едно мазе, което понякога посещавам, за да спя през зимата. Разбирам се и с проститутките. Та ние сме това, което никой не желае да вижда, но съществуваме, а това е най-важното.

            Като бях по-млад, четях и знам, че самоубийството е най-големият грях. Хамлет, принц датски, пасти да яде с неговите терзания. Аз направих грешка и я изплащам. Цял живот, ако трябва, ще я изплащам. И не желая състрадание или каквото и да е. Борба на всички фронтове, които животът ни налага. Това е моето мото. Докато живеем с вас, всичко е възможно…

            Винаги ще се намери нещо, което да ни преосмисли живота. Винаги ще се намери някой, който да ни преоцени в живота. Необратима е само смъртта – аз за нея не мисля. Тя не ме вълнува. Колкото и клиширано да ви звучи, в това вярвам аз. Сигурно не съм много умен, но някои уроци си ги научих. Животът е Бог-атсво. Аз съм Бог-ат.