(из мислите и живота на един просяк)
Зимата е най-тежко. И въпреки това, обичам снега. Има повече коли и улици за чистене. А и тогава са най-хубавите празници. На Коледа и Нова Година хората сякаш се раждат отново. След това идва прекрасната пролет, която поражда чувство за сбъдване на мечтите и надежда за нещо по-добро. Лятото донася онази лудост, от която всички се нуждаем. Есента ни дава нежна меланхолия. Май го докарах като Вивалди... Ако си мислите, че съм добър човек – грешите. Ние, бездомниците, си имаме територии като кучетата. Лично аз винаги нося нож и съм готов да убивам, ако някой реши да рови в моите пет боклукчийски кофи. Нямам нищо за губене. Е… Тук, май, поизлъгах… Имам единствено вярата в Бог и му се моля да не се случи така, че да престъпя някоя негова заповед. Да. Аз съм доволен от ролята, която ми е отредена. Такива сме ние. Нас ни има, за да съществувате и вие, защото този свят е побъркан. Живейте си. Знам, че вие плачете. Аз не плача, защото се примирих. На мен ми ...