И, тъй като пиша всичко това около 24 май, ще разкажа за най-хубавия си празник.
Не, не този, когато минах с табелата на училището.
Не и тези, когато се снимах с ленти „Отличник“.
Не и дните, когато всички се събирахме на село.
А 24 май 1976 година.
Тогава трябваше да тръгнем от Театъра на армията, да заобиколим и се включим в колоната на определеното място.
В 9 часа бяхме пред театъра. След половин час заваля. Порой.
Към 10 се обадиха, че манифестацията се отменя.
В 10 часа дъждът спря. Минута по-късно слънцето изгря — златно, бодро, весело.
Но — манифестацията е отменена…
Тръгнахме да се прибираме и гледаме — народът се излива като порой на площада. Минават по пътя, махат на околните с цветя, пеят „Върви, народе възродени“.
На трибуната — никой. Пък и не поглеждахме натам. ...