Това лято бе най-красивото, което някога съм имала. Не исках да свършва, не исках да свършва никога. Все едно,че летях. Трудно е да се опише - трябва да се изпита.
Прегърнеш ли го, погалиш ли косите на любовта, сякаш докосваш звездите. Сякаш летиш - там горе в небето. Гледаш очите му и сякаш се къпеш в бистрите води на чистото езеро. Когато ръцете му обгърнат снагата ти си представяш, че вие двамата сте ангели, ангели с по едно крило... Обречени да летят заедно. Но в един миг тази приказка свършва. Време е да слезеш на земята и да започнеш отново да ходиш. И тогава не искаш да го пуснеш никога. Но трябва. Времето лети. И е време да си тръгнеш. Но всичко това те кара, да мечтаеш за още един несравним миг. За още едно докосване, за още един негов допир... И тръпнеш в очакване да настъпи нощта, за да го видиш, отново. И ето тя идва. Тръгваш. Той е отново там и може би те очаква. Ти го виждаш, а в теб сякаш пърхат хиляди пеперуди. Забавяш крачка. Ето го, отново мигът , за когото си копняла ...