Най-красивият спомен
1 min reading
Това лято бе най-красивото, което някога съм имала. Не исках да свършва, не исках да свършва никога. Все едно,че летях. Трудно е да се опише - трябва да се изпита.
Прегърнеш ли го, погалиш ли косите на любовта, сякаш докосваш звездите. Сякаш летиш - там горе в небето. Гледаш очите му и сякаш се къпеш в бистрите води на чистото езеро. Когато ръцете му обгърнат снагата ти си представяш, че вие двамата сте ангели, ангели с по едно крило... Обречени да летят заедно. Но в един миг тази приказка свършва. Време е да слезеш на земята и да започнеш отново да ходиш. И тогава не искаш да го пуснеш никога. Но трябва. Времето лети. И е време да си тръгнеш. Но всичко това те кара, да мечтаеш за още един несравним миг. За още едно докосване, за още един негов допир... И тръпнеш в очакване да настъпи нощта, за да го видиш, отново. И ето тя идва. Тръгваш. Той е отново там и може би те очаква. Ти го виждаш, а в теб сякаш пърхат хиляди пеперуди. Забавяш крачка. Ето го, отново мигът , за когото си копняла през цялото време. Отново е в твоите обятия.Политаш.Към звездите. Докосваш ги.
И така, миг след миг, нощ след нощ - изтърколи се лятото.
Прегърнеш ли го, погалиш ли косите на любовта, сякаш докосваш звездите. Сякаш летиш - там горе в небето. Гледаш очите му и сякаш се къпеш в бистрите води на чистото езеро. Когато ръцете му обгърнат снагата ти си представяш, че вие двамата сте ангели, ангели с по едно крило... Обречени да летят заедно. Но в един миг тази приказка свършва. Време е да слезеш на земята и да започнеш отново да ходиш. И тогава не искаш да го пуснеш никога. Но трябва. Времето лети. И е време да си тръгнеш. Но всичко това те кара, да мечтаеш за още един несравним миг. За още едно докосване, за още един негов допир... И тръпнеш в очакване да настъпи нощта, за да го видиш, отново. И ето тя идва. Тръгваш. Той е отново там и може би те очаква. Ти го виждаш, а в теб сякаш пърхат хиляди пеперуди. Забавяш крачка. Ето го, отново мигът , за когото си копняла през цялото време. Отново е в твоите обятия.Политаш.Към звездите. Докосваш ги.
И така, миг след миг, нощ след нощ - изтърколи се лятото.
© Вили All rights reserved.
ден след ден, 4 лета..4 дълги години и 4 кратки почивки..4 просълзени очи казващи си "довиждане" докато ръцете се разделят..последен опит да се усмихнеш запечатвайки картината,с която после заспиваш и се събуждаш месеци наред в очакване на следващата среща.."..И е време да си тръгнеш.."..де да имаше начин да е по-лесно..
Няма значение! И на двете ви го пожелавам от сърце! 