Apr 22, 2016, 3:03 PM

Най-щастливия момент 

  Prose » Letters
863 0 4
2 мин reading

Красавице моя,

 

   Ето го..., виждам го...как се приближава - най-щастливия момент в живота ми досега. Гледам те в очите ти красиви, блестящи от любов, целувам плътните ти устни, изпълнени със страст, прегръщам твоите качества и недостатъци, които представляват твоята красота, хващам нежната ти ръка, отговорна за нашата магия, стиховете ни възпяват, картините ни търсят като отражение, песните са нашето завещание, танците нашият живот, слънчевите и лунните лъчи ни благославят, пратени от Бога...! Дъждовните капки ни срещнаха и пресрещнаха на портата към края на света....не помня откъде тръгнах, но знам сега накъде ще поема и какво ще направя. С роза червена в ръка, носеща любовта ми, със златното предложение на надеждата..., със бяла пътека към края на сърцето ми - те каня аз да ме обичаш такъв, какъвто съм...! Дълбокият ти поглед с „да” да ми отговори... и преди да се усетим...

   Ето, че си казваме нашите обети и обещаваме тяхното сбъдване до края на този живот...и на всеки следващ, който ще ни предизвика да се обичаме...! Отдаваме се на любов безкрайна и безусловна, всяко зло и всяка болка вече струват си. Откакто те открих даряваш земята ми с небе и небето със земя. Но днес чувствам в сърцето си- радост, която душата не може да повярва, радост която не могат да достигнат сънищата и мечтите ми, радост която не могат да издържат съществата ни, която раздаваме на всеки минал...тук и там...тогава.

   Ето го, ...виждам го..как се приближава- окончателното обединение на телата и душите ни...!

   Ето го, денят - преди време аз се приближих до теб, сега ти вървиш към мен..., а аз те чакам пред олтара! Поех щастието си в ръце... и да знаят всички не взех... само твоята ръка. Изказах благодарностите си пред онзи горе... и усетих как ми ги подава твоят глас. Само миг след това, подписахме и защитихме нашата съдба, получихме с усмивки- сълзи, божието „Амин”...

   Ето го..., виждам го...как се приближава- целунахме се както никога, свободата подари ми ангелски крила..., понесох те към нашата обетована земя...и когато ние отново се прегърнахме.

   Ето го...- животът ми живее завинаги в обятията на твоя, ти си всичко, което съм...

   Животът няма да ми стигне, за да ти покажа цялата любов, която провокираш в мен, която изпитвам към теб, а още по- малко пък да ти подаря всички..., който ти...за нас...!

   И като наш гост номер едно, макар че ти претендираш за това място ще ни пожелая от цялото сърце: Нека всеки следващ ден да се обичаме повече, все повече, много повече отколкото вече се обичаме, защото макар да не можем да понасяме вече тази любов, винаги ще има още, в това море на...

 

 

© Николай All rights reserved.

Премълчах и съкратих някои неща от писмото поради лични съображения.

Едно от многото писма...до любимия човек. Днес съм много щастлив, тя ме прави щастлив... 

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мерси, че сподели своите мисли Йоана...замисли ме. Благодаря!
  • "...Откакто те открих даряваш земята ми с небе и небето със земя..." Интересна мисъл. Всеки човек си има "небе" и "земя", но все търси друго; изгрев, усмивка... Може да е вътрешна светлина, но това е все едно да светиш с фенер на фона на истинската връзка с друго създание...
  • Мерси
    Така е- всеки, изпитващ това е щастлив...
  • Море от любов. От това се нуждае всяко живо същество. Поздрав, че усещаш и описваш това, Ники!
Random works
: ??:??