Красавице моя,

   Ето го..., виждам го...как се приближава - най-щастливия момент в живота ми досега. Гледам те в очите ти красиви, блестящи от любов, целувам плътните ти устни, изпълнени със страст, прегръщам твоите качества и недостатъци, които представляват твоята красота, хващам нежната ти ръка, отговорна за нашата магия, стиховете ни възпяват, картините ни търсят като отражение, песните са нашето завещание, танците нашият живот, слънчевите и лунните лъчи ни благославят, пратени от Бога...! Дъждовните капки ни срещнаха и пресрещнаха на портата към края на света....не помня откъде тръгнах, но знам сега накъде ще поема и какво ще направя. С роза червена в ръка, носеща любовта ми, със златното предложение на надеждата..., със бяла пътека към края на сърцето ми - те каня аз да ме обичаш такъв, какъвто съм...! Дълбокият ти поглед с „да” да ми отговори... и преди да се усетим...

   Ето, че си казваме нашите обети и обещаваме тяхното сбъдване до края на този живот...и на всеки следващ, който ще ни предизвика да се обичаме...! Отдаваме се на любов безкрайна и безусловна, всяко зло и всяка болка вече струват си. Откакто те открих даряваш земята ми с небе и небето със земя. Но днес чувствам в сърцето си- радост, която душата не може да повярва, радост която не могат да достигнат сънищата и мечтите ми, радост която не могат да издържат съществата ни, която раздаваме на всеки минал...тук и там...тогава.

   Ето го, ...виждам го..как се приближава- окончателното обединение на телата и душите ни...!

   Ето го, денят - преди време аз се приближих до теб, сега ти вървиш към мен..., а аз те чакам пред олтара! Поех щастието си в ръце... и да знаят всички не взех... само твоята ръка. Изказах благодарностите си пред онзи горе... и усетих как ми ги подава твоят глас. Само миг след това, подписахме и защитихме нашата съдба, получихме с усмивки- сълзи, божието „Амин”...

   Ето го..., виждам го...как се приближава- целунахме се както никога, свободата подари ми ангелски крила..., понесох те към нашата обетована земя...и когато ние отново се прегърнахме.

   Ето го...- животът ми живее завинаги в обятията на твоя, ти си всичко, което съм...

   Животът няма да ми стигне, за да ти покажа цялата любов, която провокираш в мен, която изпитвам към теб, а още по- малко пък да ти подаря всички..., който ти...за нас...!

   И като наш гост номер едно, макар че ти претендираш за това място ще ни пожелая от цялото сърце: Нека всеки следващ ден да се обичаме повече, все повече, много повече отколкото вече се обичаме, защото макар да не можем да понасяме вече тази любов, винаги ще има още, в това море на...