Най-ретроградните политически сили в скъпата ни родина понастоящем се явяват БСП-НИНОВА с видните си два фантомаса, товарищ Копейкин с неговото ВЪЗ-РАЖДАНЕ и разбира се Славеевата партия. И трите тези партии могат да бъдат сложени в един общ кюп с надпис: ВОНЯ НА ЧЕРВЕНО. Срещу тях - като фламинго застанало на единия си единствено читав крак, подаващ се изпод левия крачол, е т.нар. СГЛОБКА. И тя е пълно разочарование, но сравнена с триото на червените вампири е просто цвете за мирисане. Но моята цел тук не е да правя сравнителен анализ на въпросната целокупна политическа измет, продукт на малкото юмруче на един пенсиониран вече льотчик със звучния прякор "Руменесто ЧегоБара". Моята цел е да набележа правилните стъпки за пълното отърваване от тоталитарните паметници - символ на комунистическата диктатура. Защо беше необходимо областният управител на София да се мотивира за отстраняването на паметника на съветската армия с това, че той крие физическа опасност, до степен на смърт, за преминаващите покрай него граждани. Не опасност от физическо унищожение, а опасност от морално унищожение на нацията ни крие този паметник. Защото в центъра на София, в непосредствена близост със светеца Климент Охридски, създател на съвременната славянска писменост и освободил духовно славянските народи, между които и руския, се издига ретроградния паметник на една армия поробила майка България и докарала на власт червената аристокрация и кръвопийка на кръвта на българския народ. Това е нодопустимо и позорно. Един народ търпи повече от половин век паметника на своя поробител СССР в центъра на София, доказвайки наличието у българина на т.нар. стокхолмски синдром.  Ако паметникът на цар Освободител е символ на освобождението на България от турското робство и трябва вовеки веков да остане на мястото си, то паметника на съветската армия трябва незабавно да бъде отстранен от мястото, което заема. Зедно с него трябва незабавно да бъдат отстранени паметника на Братската могила в Борисовата градина, паметника на Альоша в Пловдив, както и още много други тоталитарни паметници. Не е необходимо тези паметници да бъдат унищожавани. Достатъчно е те да бъдат преместени на подходящо място, например на самия връх Бузлуджа или близо до румънската граница. Но главното, което трябва незабавно да се стори е парламентът, с помощта на гласовете на Сглобката, да гласува честно, открито и безапелационно демонтажа на тези паметници - всичките до един. Това ще е действие с ранг на сериозна лустрация, каквато у нас съвсем неслучайно пропуснаха да извършат. Но часът за тази лустрация най-сетне настъпи и тя трябва да стартира от паметниците - символи на тоталитаризма. С това ще бъде сложено началото на края на червеното мракобесие. Освен комунистическите идоли и кумири, България така ще докаже, че не е забравила гнусното деяние от Ялта на дебелогъзия Чърчил, олигофрена Рузвелт и изверга Сталин, които сложиха на колене Българската нация и осигуриха близо половинвековното й поробване и унищожение, за да я докарат до позицията на последна в Европа. Всичко трябва да стартира от парламента и то незабавно! Както написа дядо Вазов - настъпи времето да измием позора от челата си!