Най-ужасният мъж на света е моят

Най-ужасният мъж на света е моят

- Вие мислите, че аз живея добре?! Не, лъжете се. Може и аз да съм ви подвела, с моите тъпи „Милото, муцито"... Ама аз, за да не се излагам. Но вече няма какво да крия от вас, вие сте ми най-добрите приятелки.

- Защо говориш така, мъжът ти не е лош?

- А, така ли?! Не е лош, защото не ти е в къщата. Не бил лош. Ти знаеш ли той как вчера ме напсува?! Изчервявам се само като си спомня. В цял порно-филм няма да го видиш накуп това, дето ми го наговори. Къде ли само... как ги измисля? Мале, каква фантазия има! Това някак го издържах, докато ме псуваше, де. Беше ми интересно какви ги говори и чак го слушах с интерес, но... Като ми каза, че за последен път излизам по дискотеки, направо ми призля. А, и щял, моля ви се, да ми избие два предни зъба, пък да съм правела после каквото си искам. Веднага ми минаха през ума две-три неща, дето много ми се иска да направя, ама има време. Като ми изпадат зъбетата, ще ги направя, не ми е спешно. Ще ми избива зъбите той... Това значи, че ще ме удари, нали така? Той това искаше да каже, а без тия. И за какво цялата тая разправия? Заради моминското парти на една колежка. Хората още се женят, не мога да повярвам.

 Прибирам се аз към пет сутринта и го будя, като на човек да му разкажа как сме изкарали и той като се развика:

- Ти луда ли си? Кое време е, как не те е срам, не ти отива на годините?!

Какво ми е на годините - не мога да разбера? Аз съм виждала и по-стари хора от мен. Е, в дискотеката нямаше, ама аз какво съм виновна, а кажете? Да са дошли. Никъде не видях надпис „За пенсионери, строго забранено!"

 Направих аз кафенце, защото пихме цяла нощ... такова, не беше водка, друго беше.  На етикета един мъж дето се разхожда, абе сниман е в крачка, няма значение, хубаво беше пиенето.  Викам му: „Сядай да ти разправям." Сяда. Паля аз цигара, а той: „Защо пушиш?" Глей какви тъпи въпроси. Направих се, че не го чувам. Викам му: „Слушай бе, ей!" Мислех "мухльо" да му кажа, ама ще се разсърди. „Да видиш какви колежки имам бе." Тръгваме за дискотеката. Колежката ходила само веднъж там и то през деня и не помни как да стигнем до нея. Звъни по телефона и пита адреса, после вади едно нещо, джи пи нещо си, но не лекуващия си лекар, а малко екранче и то заговори като в приказките с нежен женски глас: След сто метра завийте надясно, след петдесет - наляво. Много възпитано това бе. Пристигнахме. Мило, пак проблеми с охраната. Все на мене ли бе? Преджобват ми чантата и нали бех направила томбола, хванаха ме, че нося две бутилки бира и нали се сещаш, взеха ми я. „Вземете си я като си тръгвате." Мерси, изпийте я за мое здраве, тя после няма да ми трябва. Обаче презервативите и теста за бременност не ми взеха. Развалиха ми томболата, но не и настроението. Понеже масата ни я запази собственикът на заведението, дойде да види как сме и нали се сещаш, остана с нас до края. На сутринта дойде и съдружникът му и гледа на масата разкъсани опаковки от презервативи. Учуден такъв, не е ли виждал по-рано? Викам му: „Момче, какъв празник без балони? И тъй като не намерих, купих това." Усмихна се такъв. Несъобразителен, да ти кажа. Може би, защото на другата маса имаше някакви едри спортисти... Шахматисти ли беха, биатлонисти ли, знам ли, та може да си е помислил, че сме ги откраднали от тях. Пийнахме, танцувахме и на мен ми се приспа. То май само ние бяхме останали. Казвам им да си тръгваме и... Ами сега? Шофьорката ни пила. Казах им, че няма да ù позволя да кара. „Ама аз само малко съм пила." Без тия работи, взимаме такси. Те - не. И пак звънят по телефона. След малко пристига едно момче от тая служба, дето карат пияните шофьори. Ти знаеш ли, че има такава служба? А, виде ли сега защо ходя по дискотеки. Мислиш, че ми се ходи да пия и танцувам? Не,  аз ходя, за да се омешам с хората, нещо да науча. Ей, ако не съм аз да ти отварям очите... И тоя като побесне. И като се развика. Много нервен  е станал напоследък. Много. Ще ми вика той. Не стига, че му отварям очите за новостите в живота, па и недоволен. Толкова хубаво си изкарахме и той да ми разваля настроението. Е, кажете ми, има ли по-ужасен мъж от моя? Вместо да ме похвали, че катастрофите са намалели заради мен, че го информирам за всякакви нововъведения... Никакво уважение. Признава ли ти някой, че си се измъчил в тая дискотека, само и само да направиш добро на хората. Ще ме псува той по никое време. Хората на работа тръгват, той вика като луд.

- Ама и ти си една! Не си седна...

- Нещо за дебелия ми... Ти за диетата ми ли нещо искаш да кажеш, а?! И това ми било приятелки... Е, затова ще си ходя с колежките. Като се натанцувахме, седнах до Мими и всичко ù разказах. Как живея, за мъжа ми. Тя ме разбира. През цялото време само кимаше с глава, без да ми се отяжда, а не като вас... Абе, то в дискотеката беше много шумно, тя дали ме слушаше или в такт с музиката си тръскаше главата, а аз... Няма значение, поне ми олекна.

- Спри да се оплакваш, мъжът ти не е лош, друг на негово място да те е...

- А, така ли?! Сега разбирам защо по всички американски филми хората ходят на психоаналитик. Плащаш си, някой да те слуша и да не те прекъсва, и най-вече да не ти противоречи. Ще си ида аз при Мадлен Алгафари и за вас ще ù разкажа, а тя ще ми се усмихва с тази бяла усмивка и ще ми е хубаво... Няма приятели вече.  Психоаналитикът ще се окаже най-добрият приятел на човека в двайсет и първи век. Ще запиша час и на мъжа ми - и без това виси по цял ден пред компютъра. А компютрите много изнервят. После защо ми крещи, от компютрите е. Така е, момичета, да не мислите, че аз го ядосвам.

- Права си.

- Така е, аз винаги съм права. Сега кажете нещо вие... Мълчите. Не ходите по дискотеки, сигурно всичките си пари давате някой да ви слуша. Защо по-рано не ми казахте? Аз се чудя защо само мълчите, мислех, че добре живеете. А те... И това ми били приятелки! Психоаналитиците са ключът към семейно щастие, ей сега го разбрах!