Има ли по-лошо наказание от това да помниш? Не мисля!
Най-трудното нещо, което остава от една любов, раздяла, рана.. е споменът.
Така сме наказвани ние, онези които не загърбват с лека ръка хората, които се борят до момента, в който видат че няма надежда.
И аз така се борих до край за една любов, изплаках сълзите си, нараних сърцето си.. И наказанието също остана за мен - да помня.
Съзнанието не е компютър за да изтриеш съдържанието в папката...
И така отново и отново, като бумеранг храня наранената си душа с някой друг спомен, разбитото си сърце - с някоя напразна надежда..