Искаш..

Не можеш..

Замисляш се..

Спираш..

Обръщаш се..

Поглеждаш..

Ръка отправяш..

с надежда,,,

И докато си сам..

мечтаеш.

За две очи

които към твоите се спират.

С блясък неповторим

и мъничко искрица.

Накъде навярно -

ще поемеш.

Замисляш се

и продължаваш.

И очите пак

те повеждат..

Търсиш утеха

не намираш.

Задъхваш се 

и спираш.

Ала сърцето тупа

и се моли.

Любов готово е

да предложи.

Такава силна, бурна

и душата да заголи.

Дорде може

ще успява.

И пред теб

дилемата голяма.

Да продължиш

или да се откажеш.

И колкото безумно

да искаш.

Някой да те заобича

Любов не се проси

свободно се обича.

И най-красивия да ставаш

Ничие сърце няма

да  притежаваш.