Накъде… накрай света
Някъде… накрай света
Помня нашата държава през “онези времена”. В комунизма силно вярвах на съветската страна. Бях надъхан млад работник, надарен с природна мощ. С мускули под мръсен потник се доказвах ден и нощ. Въглища копаех в мина, бях на смяна бригадир. Младостта ми в мрак замина под един голям баир. В партията вярвах сляпо, бях на мината герой! Пролет, есен, зима, лято, аз строях прекрасен строй. Къртех - въглищата черни и копаех в мрак тунел - под могилите край Перник и гора край Асарел.
Бачках здраво, и след време купих първата кола. Мощна, западна, червена! На добра за мен цена. Мерцедес си взех на старо от един партиен член. Десет зими бях спестявал за прогнилия леген. Дълго време ремонтирах западния Мерцедес. Важни части демонтирах и ги смазах с много грес. Сложих му и лети джанти, калниците му смених. Даже, гнилият багажник с тонколони го снабдих. Стегнах немската машина и потеглих към Бургас, а пък там, с една чехкиня се залюбихме във Влас.
Мирка бе от Братислава. Пищна, руса и добра! Любехме се… до забрава нощем в близката гора. Близо месец, само с нея прекалявах с алкохол. С Мирка взех да “европея”, слушах само, рокендрол! Покрай нея взех да вярвам малко и на Чичо Сам, а от “братската” държава да усещам много срам. Но, купонът с нея мина, пуснах я да си върви. Аз се върнах в мой’та мина да копая бъднини. С две лопати, лост и кирка изпълнявах своя план, като мислех все за Мирка, бях от нея завладян! Чаках пак да дойде лято, пишех й безброй писма. Заедно към… “Свободата” исках с нея да вървя. И когато тя пристигна следващия юли тук, аз поисках да заминем двамата далеч на юг. Мирка… миг не се замисли, тя от раз се съгласи да сменя с капиталисти тукашните маскари.
Бързо шитнах Мерцедеса, взех му хубава пара. Купих лодка… марки… песо и за седмица храна, и в една безлунна вечер - от ахтополския бряг, с лодката и с две жилетки, под настъпилия мрак взехме с Мирка - упорито сред прибоя да гребем, да отидем в Монтесито, портокали да берем. Дълго двамата гребяхме без умора и компас. Все на юг почти вървяхме, по-далече от Бургас. Но в един момент морето покрай нас се разгневи. С две светкавици в небето, с гръм започна да вали. Мигом духна силен вятър, лодката се разлюля, бързо вдигнахме греблата от кипящата вода. Разрази се страшна буря, и в откритото море Мирка взе да се страхува, молеше се с две ръце. Метнах и едно одеяло - тя трепереше в дъжда. Гушнах мокрото й тяло и зачакахме в нощта.
Страшно дълго се люляхме сред огромните вълни, но за радост… не умряхме, бурята не ни сломи. А дъждът, след час утихна и морето се сниши, Мирка… морна се усмихна. В сън затворихме очи. Спахме дълго, чак до обед, слънцето над нас изгря, скочих прав под небосвода и погледнах към брега. А пред мен - на десет метра, от един бетонен кей, две възпитани момета ми извикаха: “Здравей!”
Зяпнах ги… като побъркан! Като циганин обран! Взех очите си да търкам; бях на кея пред “Кубан!” Гледах, Слънчев бряг насреща, като в лош един мираж. Мигом стана ми горещо на претъпкания плаж. Мирка, също се надигна и погледна към брега. Глупаво към мене смигна - Съни бийч… и тя позна…
Цял сезон лудувах с Мирка в нашия любим курорт. Нямахме секунда спирка без любов и много спорт! Кинтите от Мерцедеса харчехме в “Балкантурист.” Със словашката принцеса - бях богат капиталист! А когато… всичко свърши и останах без пари, Мирка си замина вкъщи, пилците да си брои. Аз пък взех, че поостанах да живея в Слънчев бряг.
Барманче в “Русалка” станах, и нали си бях юнак, с мургава една финландка пред “Кубан” се запознах! Тя бе шеф на крупна банка, за жена си я избрах. И с фиктивен брак по сметка, аз заминах в Хелзинки. Там - богатата брюнетка три чавета ми роди.
Заживях - почти прекрасно със фиктивната жена, но не бях съвсем наясно с климата във таз страна. И сега съм… пак в Слънчака, имам два хотела тук. Всяко лято - Мирка чакам… да заминем пак на юг - с малка лодка и одеяло, и със раница храна, да събирам портокали, някъде… накрай света.
Юри Йовев
януари 2025 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво за забавния ,хубав разказ и успех!
-
Благодаря ти, Безжичен, старая се! 😀
-
Ех, време на гларуси. Е пък и какви други, щом си от Варна или Бургас. Браво, пич! С този неподправен хумор, самоирония и сарказъм, винаги гласувам за-теб. Ти просто поддържаш великолепно настроение в сайта!
-
Весо, който е бил навремето гларус, разбира от тея неща! 😀😀😀
-
Ех, Юри...Юри... винаги ще извадиш някоя неочаквана история от ръкава. Не ти дойде акъла бе човек. На години си вече.
Гласувах с кеф- да знайш. -
Ваня, Таня, Никола!!! 😊👍🍀❤️
Вече сме в Шенген, няма вече никакви граници пред нас в Европа, може да се излагаме навсякъде. 😀 -
Ох, олекна ми накрая, че на Слънчака ви е захвърлила голямата вълна, щото в онова време ,,ония пазители на Родината" стреляха и по жена! Поздрав, Юрка! Глас!
-
Глас за тези невероятни морски приключения! Успех Юри!
-
Много ми хареса, смях се от сърце! Успех Юри!
-
Мария, Тони!!! 😊☘️❤️
Колко вицове имаше едно време за Бай Тошо и за руснаците, а сега някои българи говорят, че било много хубаво под руския ботуш. -
Спомени, спомени... И аз съм работила в Слънчев бряг, тогава беше оазис на щастието. Наистина човек помни младите си години като хубави и незабравими, независимо от гадостите, с които трябваше да се сблъскаме.
Мнаго харесах, глас от мен! -
И от мен имаш два гласа - толкова са отпуснали по правилник! Разкошно е, Юрка!👍🥰
-
Единственото хубаво е, че бяхме млади, Юри.
-
Стойчо, Мария, Валя! 😊🍀👍
Назад във времето сега нещата ни се струват смешни, но тогава съвсем не бяха така.
Благодари ви! 😊 -
Пет гласа, ако можех, ще ти дам
-
Хаха, a момето какво казва за Мирка?
Прочетох с голям интерес и ми стана мъчно за таратайчестия Мерцедес и за цялата ни едновремешна мизерия. -
Явно вече,цъфнал-вързал,що ти трябва да се бъхтиш?!
Плана си преизпълнил!И си орисан от червени влъхви!😂
Успех, Юри!👍
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Пиратите са призраци- няма ги никакви. Морето е до колене, българско. Съкровищата липсват.
Можеш повече, приятелю. Я си развихри моженето. В това предизвикателство има много добри разкази, отговарящи на темата.
Успех ти желая.