Нарочни хрумвания
Питам Красето – моя бивша ученичка, едно от четирите Красета в класа /имахме и за износ/, засега само веднъж баба, как върви работата в кафенето.
- Ами… Страх ги е хората. Даже улицата се поопразни. А тук идват – изпълзяват като гушери на слънце, но все се оглеждат. Да не долети някой вирус…
хххх
Щастливи са днешните ученици –от есента насам празнуват вече пета нова учебна година…
хххх
Ако искате да спечелите от икономическите книги – продайте ги…
хххх
Спор с жената – като четене на указание към нова покупка. Накрая преставаш да разбираш и на всичко си съгласен, само да те остави на мира…
хххх
Това да е жената на моите мечти? Нямах такава мечта… Ама на – баш тая се сбъднала…
хххх
Да лъжеш жена си е непристойно. Да лъжеш роднините и приятелите е грозно. Да лъжеш съдружници и компаньони е мошеничество.
Да лъжеш народа е политика…
хххх
Изборите минаха под лозунга „Кого ? Останалите са още по-зле?!“
хххх
В магазина.
- Два въпроса: колко струва това и защо толкова скъпо?
хххх
- Скъпи, обичаш ли ме?
- Колкото ти мен…
- И защо ме мразиш?
хххх
Добрата основа на демокрацията е лошото образование…
Притоплени горчилки
© Георги Коновски All rights reserved.
